Блогът на Венцислав Жеков: ЗМИЯ

Змия…! – сякаш прошепна Нена.

Казват, че животните, когато са в близост до друго опасно животно, издават странни звуци. Например котките, когато са близо до змия, се държат странно, настръхнали са, нащрек са, мяукането им е по-особено, сякаш се готвят за внезапно действие.

Вероятно така беше и с Нена. Тя видя змията съвсем близо до входната врата на къщата си. Беше малка, сиво-черна, като метална, извиваше се грациозно и някак странно, като повече приличаше на червей, отколкото на опасна змия. Нена не просто прошепна, тя сякаш хем извика, хем прошепна страха си. Явно този тип звуци е доловим от останалите хора, защото и мъжът на Нена веднага дойде, а синът й почти се закова като препариран пред зловещата гледка на гърчещото се животно.

Макар и да не извика силно, дори комшията от съседната къща се оказа, че е доловил страха на Нена и също дойде.

Мъжът на Нена извади една лопата и беше готов да нанесе удар на животното, което вече почти достигаше входната врата на къщата, която за щастие беше затворена.

- Не…, недей, това не е опасна змия, това е смок, той не е отровен, остави го, нека живее, можем да го преместим някъде, за да не се върти около къщата!-призова съседа Велин.

- Ама как така…., той може да се върне, ами ако влезе вътре в къщата, какво ще правим…!? – все още трепереше Нена.

- Няма да се върне, но дори и да се върне, това е смок, той не е опасен, няма отрова, няма да те нападне никога! – настояваше Велин.

- Хайде бързо, моля ти се, махни го от тук, махни го…!-настоя Нена и съпругът й успя да хване малката змия върху лопатата и да я изнесе от двора.

- Оххх, страх ме е от змии, отвратителни са, не мога да ги понасям…!-все още трепереше Нена.

- Няма страшно, спокойно, те са напълно безобидни, хранят се с малки гризачи, не ядат хора, не се страхувай, смоците са полезни, защото са естествен враг на мишките, а мишките влизат в къщите ни и правят поразии. – обясни Велин.

- Казват, че всяка къща си има по един смок, който е пазач на дома. – почти тържествено заяви съпругът на Нена, който се върна с празната лопата.

- Абе по-добре друг да ми пази къщата, не точно змия….!-оглеждаше се наоколо Нена и потриваше ръцете си по дължина, сякаш беше докоснала самата змия и сега се отърсваше от ужаса.

Вечерта семейството вече беше забравило за случката през деня. Те седяха на пейките около масата под старата круша и вечеряха. В един момент, Нена остави бавно вилицата си и физиономията й придоби вид, сякаш беше видяла призрак. Тя успя само да посочи напред и надолу. До крака на сина й, буквално на сантиметри се гърчеше змия, малка змия, вероятно същата от сутринта…! Нена гледаше с ужас и не можеше да промълви, тя просто беше вцепенена. Змията премина грациозно наистина само на няколко сантиметра от крака. Тя се спря до обувката му – платненка. Сякаш се огледа, като че ли подуши и напълно невъзмутимо и спокойно се отправи по пътя си, като бавно навлезе в градината с ягодите.

Нена все още не можеше да каже нищо, едва сега всички останали погледнаха надолу под масата, накъдето сочеше пръстът на Нена.

- Какво.., какво има…? – попита съпругът на Нена.

- Не, ….нищо, просто….сякаш…, не знам…! – едва успя да се съвземе Нена.

В този момент едно червеникаво листо в ягодовата градина леко потрепери и отново се успокои, сякаш нещо невидимо премина под него и се упъти в посока към къщата, чиято врата беше затворена…!