 |
| Бело Стефанов - първият български "милионер" от залагания в САЩ |
Сънародникът ни Бело Стефанов от
Сейнт Луис, Мисури, който си купил само един билет за надбягванията на коне от
ирландската болнична лотария в Епсън Даун, Англия, е спечелил втората наградата
при надбягванията на 2 юни 1938 г. Наградата е на стойност 75 хил. американски
долара. Данъкът, който нашенецът е трябвало да заплати на федералното и
щатското правителства е бил в размер на 22 393 американски долара и така чистата
сума, с която българинът е разполагал е точно 52 607 американски долара.
Това съобщава един от
най-популярните и продължително съществували български емигрантски вестници в
САЩ - „Народен глас”, в боря си от 3 юни
1938 г.
По-нататък в статията изданието
разказва, кой е Бело Стефанов. Той е българин от Македония, роден в Тетово.
Пристигнал в САЩ преди 25 години /тоест около 1913 г./ и се установил в Сейнт
Луис, където се занимавал с много професии, но най-вече с търговия. В Тетово
Стефанов оставил две дъщери, които били омъжени и един син, съобщава още
вестник „Народен глас”.
През последните няколко години към
1938 г., мъжът държал паркинг на самия бряг на река Мисисипи.
Бело Стефанов е първият българин в
Америка, който печели толкова крупна сума пари от надбягвания на коне в Англия.
Вестникът го описва като шейсетгодишен, скромен и трудолюбив човек.
Наистина, не са често явление
новини като тази, българин да спечели от залагания. Защо ли, ами защото
българите са предимно бедни хора, които работят много и пестят много, защото за
тях приходите са нещо, което трябва да им позволява да съществуват и останалото
се заделя за „стария край”, защото всички искат един ден да се върнат в родните
си земи и да се установят там. За тях гурбета е възможност да подобрят живота
си в родните им земи, а не -
класическата форма на емиграция, когато човек сменя трайно местожителството си,
не заради друго, а защото иска вече да живее на ново място.
Именно поради тази причина, да
отделиш от залъка си, за да играеш на залагания, колкото и малко да е това, то
е твърде много и е твърде рисково за хора като нашите стари българи от
емиграцията ни в САЩ, които не са готови да правят такива резки стъпки в
страни, на каквато и да е цена.
Разбира се има и изключения,
каквото е това с Бело Стефанов от Тетово. А един българин, автор на пътен
дневник, отбелязва още един подобен случай, години по-късно, когато
обстановката в САЩ вече е различна от това, което е било през 1938 г. Ето какво
пише Георги Иванов в своите пътни бележки:
„…На 1 септември 1971 г., около 8
ч. вечерта пристигнахме в Толедо. Това е стар град. Има доста неизмазани къщи,
които червенеят. Повечето сгради са около 4-5-6 етажни, единици са измазаните.
Отидохме в българския квартал. Тук е най-богатият българин. Намерихме Джени и
Кирил Николови…на следващия ден – 1 септември…след закуска жените отидоха на
пазар, а ние с Киро отидохме за хляб. Минахме по мост над реката, която тече
буйно през самия град. Киро ми разказа, как, когато работели по моста, го
викнали да работи и той. Той обаче видял, как работниците са се настанили в
един кош над водата и се уплашил, защото ако кошът се скъса, те ще се издавят в
рекат и им отказал.
На младини Киро играел комар.
Обикалял щатите и много му вървяло. Печелел доста пари и почти никога не губел.
Оженил се, но продължил да играе на карти за пари. Не се прибирал дори за
хранене. Един ден на жена му й писнало и взела тенджерата с яденето, занесла я
там, където играели комар и я тръснала на масата!
По-късно Киро се хванал на работа в
железниците и от там се пенсионирал…”.
Кирил Николов е доказателство, че в
по-късните години – 40-те и особено 50-те, ситуацията вече е била различна.
Хората са понатрупали капитали и са разполагали със свободни такива, които
макар и малко, вече са позволявали и на нашенците да играят комар и да залагат
пари на конни надбягвания. Това е национален спорт и мода в Америка. Българите
твърде дълго време странят от тези тенденции, защото нямат финансовата възможност да се включат.
Кирил Николов е живото доказателство
за това, че и сред нашенците-емигранти е имало ентусиасти, които постепенно са
достигнало до нивото да могат да си позволят да бъдат модерни и да играят
комар.
Някои от тях очевидно са имали и
късмет. Други пък, още в ранните години, когато са пътували в Америка, за да
изкарат пари за „стрия край” са ги залагали още на пристанището на връщане и
понякога са губели всичко, което са изкарали с труда си в „Новия свят”.
Бело Стефанов и Кирил Николов са
само двама българи, единият от които печели наистина крупна за онези години
сума пари, а другият, печели по малко, но продължително и устойчиво. Хазартът
не е характерен за нашенците в САЩ, особено в ранния период. Но все пак на
някои от тях щастието понякога се е усмихвало…!
ВЕНЦИСЛАВ
ЖЕКОВ
кореспондент
на вестник „България” в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар