КАК БЪЛГАРИЯ ИЗГОНИ КОРЕСПОНДЕНТА НА ВЕСТНИК „НЮ ЙОРК ТАЙМС” В СОФИЯ

Веднага след промените, които настъпват в България, след налагането на комунистическия режим през 1944 г., ситуацията се променя драстично. Международното положение на страната ни се изменя и постепенно тя се превръща от свободна държава–в полусвободна, трибутарна република на Съветския съюз.

Това от своя страна налага и някои промени, които властите извършват почти незабавно. Те започват да се държат арогантно с представителите на чуждите държави у нас и особено на тези, които са от така наречения „капиталистически блок”. Не са пощадени дори и представители на медиите. Информация за тези събития черпим от един от последните емигрантски български вестници, които се издават в САЩ до края на 1948 г., това е вестник „Народен глас”.

Ето какво съобщава изданието за кореспондента на вестник „Ню Йорк Таймс”: „София– Правителството днес глоби американския кореспондент Уйлям Лоуренс, представител на вестник „Ню Йорк Таймс” и му даде 24 часа срок да напусне страната, защото не се регистрирал като чужденец”...!

Това е формалният повод, за да се разправят властите в София с неудобен журналист, който не е под контрола на режима и който не може да бъде привлечен за „приятел” на комунизма.

Те намират един напълно измислен начин, с който да извършат една откровена репресия над личността и над професията на кореспондента на вестника. Така властимащите заглушават едно от последните гнезда на свободното и демократично слово у нас.

Това обаче не остава незабелязано и светът постепенно реагира, реагират и наши дипломатически представители в чужбина. Разбира се поводът не е точно формалното изгонване на кореспондента на вестник „Ню Йорк Таймс” от София, но това трасира една лоша тенденция, която постепенно се утвърждава в страната ни.

Заради това и някои от дипломатическите ни представители просто отказват да се завърнат в България, когато са отзовани от посолствата и легациите по света. Такъв е случаят с 19 български дипломати, които са лишени от поданство. Вестник „Народен глас” ни съобщава, че „...11 души бивши български дипломати са били лишени от българско поданство и техните имущества конфискувани. Между тех е и г-н Боян Чуканов, бивш аташе на пресата във Вашингтон. В издаденото за случая официално комюнике се казва, че въпросните дипломати не се подчинили на заповедта на правителството да се завърнат в България...”.

Същата е съдбата и на българския дипломатически представител във Виена. Отново вестник „Народен глас” предава съобщението така: „...Виена – Владимир Паскалов, български дипломатически представител в Австрия, подаде оставката си. В своето писмо до българското правителство, Паскалов заявил, че предпочита да бъде свободен. Той е бил повикан да се върне в София, но отказал...”.

И това съобщение носи повече информация от тази, която съдържа, защото става ясно, че има страх сред българските дипломати след налагането на комунистическия режим у нас. Те се страхуват за живота си и именно поради тази причина масово отказват да се завърнат в страната. А тук, ако се върнат, почти сигурно е, че ги чака съд и изфабрукувани присъди, като е напълно възможно дори и да бъдат ликвидирани, както много други, без дори да бъдат съдени за каквото и да било.

Властите в София са повече от недоволни, защото реално нямат контрол над хората, които са в посолствата по света. Те не разполагат с никакви лостове, за да ги принудят да се върнат в София, а още по-малко пък-да им затворят устата, за да не говорят за издевателствата, които се случват в България по време на червения терор. Чуканов иска да е свободен, което автоматично означава, че в България той няма да е свободен и това напълно влудява комунистическото правителство!

За пълзящата опасност от комунизма историческо свидетелство отново намираме в страниците на вестник „Народен глас”, който предава съобщение на генерал Айзенхауер: „...Вашингтон-Бившият началник щаба на американската армия генерал Айзенхауер...предаде в правителството своя последен рапорт,  в който изтъква, че „...червените заплашват мира в Европа и че ако държавите около Средиземно море изгубят своята независимост и възприемат тоталитаризма, войната ще дойде близо до нас...”. Генералът препоръча щото Америка да се приготви за защита като въведе задължителна военна служба и ред други мерки за засилване военната мощ на Щатите...”. 

Такова изказване като това на генерал Айзенхауер, който по това време все още е бъдещ президент на САЩ, показва, че заплахата наистина е била повсеместна. Заплахата от комунизма и най-вече от неговата най-извратена форма – тоталитаризма, която се прилага у нас още почти веднага с настъпването на съветските войски, тази заплаха е напълно реална и именно тя погубва хиляди, които по едни или други причини са били обект на репресия.

В подобна ситуация нашите дипломати в чужбина, където те изпълняват предимно представителни и посреднически функции, се явяват нещо като посредници между социализма и капитализма. Те обаче не могат да изпълняват подобна роля, защото самите те не са убедени социалисти. За целта властите решават да ги сменят със свои верни хора, на които да доверят политиката спрямо външния на нас свят.

Смяната може да стане, като привикат старите дипломатически представители и ги обвинят формално в „измяна” на отечеството например, нещо, което най-често се случва и най-трудно се доказва. Комунистите обаче нямат нужда от доказателства, те се нуждаят от действия, с които реално и постепенно да узурпират всичката власт, така че това да стане незабелязано и да остане в сянката на една мнима защита на законите.

Това е едно истинско кърджалийско време, което няма равно по мащаба си и което води до обезкървяване на българската интелигенция, която до голяма степен е срината, унижена и дори и физически унищожена.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на вестник „България” в София