„…Влязохме
в щата Юта и пътувахме към град Beaver.
Тук е фермата на българина Константин Дерибеев. През Втората световна война той
бил с германската армия на Кримския полуостров. Оженил се за рускиня. Имат
дъщеря. Когато се изтегляли германците от Русия, той избягал заедно с тях и от
там заминал със семейството си за Америка...”. Това пише в своя пътен дневник
Георги Иванов от София, който пътува в САЩ заедно с втората си съпруга, през
далечната 1971 г.
Георги
посещава дома на Дерибеев в Америка на 28 май. По повод престоя на емигранта на
Кримския полуостров, ето каква е историята накратко: Битката при Керч водят съветски и немско-румънски
войски през май 1942 г. по време на Втората световна война. Завършва с тежко
поражение на Червената армия, която губи Керченския полуостров и възможността
да помогне на обсадения Севастопол.
С директива до германските войски на Източния фронт от
5 април 1942 г. Хитлер поставя ликвидирането на съветския плацдарм в Керч като
една от задачите, които трябва да бъдат изпълнени преди решителното настъпление
на Вермахта към Сталинград и Кавказ. На 8 май германската 11-а армия на генерал
Ерих фон Манщайн, предприема офанзива на Керченския полуостров срещу съветските
войски от Кримския фронт.
В
Америка Константин Дерибеев се установил в Калифорния. Климатът обаче не
понасял на жена му и той напуснал Лос Анжелис. Там останала само дъщеря му. Той
си купил ранчо в щата Юта. „…Вечерта му помогнах да издои кравите. Той имаше
шест крави и доенето става с агрегат. Пуска ги в обора по две прави, слага едни
железа на главите им да не се въртят. Щом влязат, те започват да ядат ярма в
яслата. Поставят се агрегатите и с пуска шалтер. Дерибеев извикваше следващата
крава по име. Ако по-напред имаше друга, тя чакаше, което значи, че си знаят
имената! Дерибеев имаше малко камионче, което употребява една година и след
това срещу 100 долара взема ново. Така той не плащаше за ремонт на колата. Тук
бяхме в продължение на една седмица. Аз всеки ден помагах на Дерибеев...”, пише
в дневника си Георги.
А
сега да се върнем отново на битката при Керч, която е по времето, когато
Дерибеев все още се намира на Крим. В резултат на битката, съветската армия понася сериозни човешки и материални
загуби. Пленени са между 150 000 и 176 000 души, повече от 1 100 оръдия, над
250 танка и друга бойна техника. Жертвите от германска страна са 7 500. Потенциалната
заплаха за южния фланг на Вермахта е отстранена и се създават предпоставки за
настъплението му към Кавказ.
„На
третия ден Дерибеев ме помоли да му помогна да заколи една овца. Хвана един
овен и му помогнах. Дерибеев остана много доволен от мен и предложи да ме
изтегли на следваща година в САЩ при него. Обеща да ми плаща по 100 долара
месечно. Аз се съгласих…”, пише още в пътните си бележки Георги.
В
онова време, спасението в САЩ се нарича „изтегляне”. Георги наистина получава
предложение за работа в Америка. Къде на шега, къде на истина той дори се
колебае известно време, но се разколебава окончателно, когато разбира, че ако
остане да работи в Америка, дъщеря му в България ще бъде репресирана като
близка на „невъзвръщенец”, а втората му съпруга или трябва да остане с него в
САЩ, или да се върне в България, но да е готова също да бъде подложена на
известни репресии, заради евентуалното решение на съпруга й, макар и втори, да
остане в Америка.
Не
са известни подробности около престоя на Константин Дерибеев на Крим. Не е ясно
и с какво точно той се е занимавал там. Известно е обаче, че предпоставките за битката при
Керч започват да се
оформят през есента на 1941 г., когато германските войски овладяват почти целия
Кримски полуостров (без крепостта Севастопол). В последните дни на годината
съветското главно командване (Ставка на върховното главно командване) стоварва
в източния край на Крим, при Феодосия и Керч, 40-хиляден десант. Първоначалната
му задача – да отслаби немския натиск върху Севастопол, е постигната.
Впоследствие Ставката съсредоточава значителни сили на овладения Керченски
полуостров и се готви да изгони немците от целия Крим, но съветската офанзива,
започната в края на февруари 1942 г., се проваля.
Когато
немците напускат Крим, Дерибеев напуска заедно с тях. Това може да означава, че
той или е работил на някаква цивилна длъжност при германците, или пък просто е
осъществявал търговия, което е често срещана практика в такива условия, с
войската. Много търговци са осъществявали дейност с кожи, храни и други
необходими материали за войската. Когато немците напускат Крим, Дерибеев е принуден
да се оттегли, очевидно защото бизнесът му вече е бил изчерпан. В България не
може да се върне, защото налаганият съветски режим по всяка вероятност ще го
подложи на крайни репресии, както впрочем много други, които остават тук.
Съдбата
обаче среща емигранта по принуда с друг българин, ветеран от войната и офицер
от запаса – Георги Иванов, който попада в Америка почти случайно – на гости на
неговата сестра, със съдействието на лични свои приятелства, заради които му
разрешават на него и на съпругата му, да заминат за САЩ. От тази среща се ражда
едно силно, макар и краткотрайно приятелство. А то е краткотрайно, защото
политически нюанси в България не му позволяват да се развие повече от една
интензивна, но контролирана епистоларна кореспонденция.
ВЕНЦИСЛАВ
ЖЕКОВ
кореспондент
на вестник „България” в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар