ДА ПРЕМИНЕШ НЕЛЕГАЛНО ГРАНИЦАТА– ВЪПРОС НА ЖИВОТ И СМЪРТ

Снимка: Снимка: www.nabore.bg

Опитите за нелегално преминаване на българската граница в годините на „Студената война”, когато комунизмът започва да пуска своите отровни корени в България, са пословични. Нови данни, извадени от архивите на бившата тайна милиция на страната ни, сочат данни, които са колкото стряскащи, със своята безапелационност, толкова и отблъскващи в жестокостта, която е прилагана към хора, които не са искали нищо повече от това, просто да живеят добре.

И понеже това към онези времена не е било възможно да се осъществи в България, някои намират начин за новия си живот в бягството, в нелегалното и доброволно напускане на родината, защото родината им вече не е напълно самостоятелна държава, а става все по-зависима от Съветска Русия.

През 1947 г. опитите за нелегално преминаване през границата от страна на отделни лица и групи българи, които искат да избягат на Запад, зачестяват. Направена е обща характеристика на тези хора, според която те са определени като „врагове”. Такива обаче не са само богати селяни, но и хора от почти всички категории на обществото, които търсят убежище зад граница.

Сред така наречените „врагове” бедните са 358. Средно заможни са 198, 13 са тези, които са добре материално, а много добре материално са едва 15 човека.

Тоест, справката показва, че ако този социален разрез е обективен, а няма повод и следи от това, той да не е такъв, то значи към Запад се запътват предимно бедните, защото те на практика няма какво да губят тук. Много малка част от заможните българи се решават да избягат от комунизма, защото не са сигурни в това, какво ще се случи с имотите им в България.

По това  време постоянно се появяват нови и нови нелегални горянски групи. Тяхно радио, което предава от предградията на Атина, приканва българите да се борят срещу комунистическия терор, който се разразява в страната.

Радио „Горянин” започва предаванията си през април 1951 г. (според някои източници от лятото на 1950 г.). Радиото излъчва с два предавателя на различни честоти. Заглушавано е от военни радиопредаватели, по локализирането му - дълго време неуспешно - работят МВР, разузнаването и техническите отдели на Държавна сигурност. Някои от работещите в радиото са: Димитър Бахаров, Златка Влайчева, Емануил Кожухаров, Иван Митев. Емисиите са от 6:30 до 12:00 часа и от 17:30 до 22:30 часа, започват с марша „Един завет” и завършват с химна „Шуми Марица”.

Според поверителни документи от Дирекция „Държавна сигурност”, от началника на Отдел І-ви, от началото на април 1947 г, в резултат на водена предварителна агентурна разработка, се установява, че в южнобългарския град Свиленград и региона, има оформени „вражески опозиционни елементи”, които вече са цели групи. Те се били готвели за нелегално преминаване на границата!

На 29 април, в 16,30 ч., 18 човека – доверени на властите, въоръжени с автомати и три леки картечници заминават за организация на засада, за да заловят „враговете на народа”. Към 10 ч. вечерта започва престрелка. Убити са 7 човека, сред които предимно ученици от друго южнобългарско населено място - Любимец и района.

Това е равносметката от само един случай, описан от службите, а колко ли други въобще и не стигат до официални доклади и сводки…!

През същата тази 1947 г. са регистрирани 377 опита за бягства на отделни лица и групи през границата на общо 1079 човека. Това са данни от доклад на службата „Държавна сигурност” – тайната милиция и „Гранични войски”. Същите данни казват, че са били заловени 675 човека, а други 27 са били убити!

Според доклада, числото на успелите да избягат, не било ясно. Очевидно властите не искат да признаят, че много хора правят наистина отчаяни опити, за да спасят себе си и семействата си от пълзящия комунистически терор в страната в тъмните години след преврата на 9 септември 1944 г.

В същото време властта постепенно затяга обръча и не допуска хората да напускат страната, защото тук е необходима работна ръка, а и не би било добре някой да излизат нерегламентирано и да говорят свободно за това, което се случва в България в онези години!

Според доклада, сред тези, които са най-податливи да избягат от България, най-много са хората във възрастовия диапазон 17-27 г. Установено е едно момче на 15 години и само едно на 12 г., които са били сред тези, които са искали да напуснат родината си без позволението на партията!

Най-възрастният, който се е „осмелил” да направи опит за бягство през границата е на 64 г.! Тоест, възрастните хора, тези, които са на повече от 65 г., сякаш са се примирили и не са намерили сили, или дори надежда в това да избягат. Бягат предимно млади хора, защото те са прозрели, че идват тежки времена, но и са решени да се спасят, защото все още има какво да губят – ако не имота си, то поне – младостта и най-вече живота си!

31% от бягащите са работници, 20% са тези, които се занимават със земеделие и едва 13,5%  са занаятчиите, които са искали да избягат от комунистическа България!

Разбира се това е обяснимо, защото тези, които са били обвързани с повече задължения и материални притежания в родината си, са били и по-зависими от това и по-трудно са се решавали да изоставят всичко и да си потърсят щастието на друго, по-свободно и по-здравословно място, отколкото тогава е родната им България!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на вестник”България” в София