КАК ЕДИН „ЮНКЕРС-52” СПАСЯВА ГРУПА БЪЛГАРИ ОТ КОМУНИЗМА

„На летището в Истанбул „пристигна един голям пасажерски аероплан с един пилот и 17 пасажери, цивилни и военни, които избегали от България при много чудни обстоятелства. Според разказите на пасажерите, аеропланът потеглил от Варна за София. Противокомунистите заявили, че тургат ръка на аероплана и в резултат се завързало сражение, в което пилотът-комунист е бил убит и един запасен офицер-авиатор поел кормилото на аероплана и потеглил за Цариград.”

Това е част от съобщение в един от най-четените български емигрантски вестници в САЩ – „Народен глас” от лятото на 1948 г. Историята, която вестникът предава телеграфно е много по-дълбока и още по-вълнуваща и става достояние на широката читателска публика, благодарение на сайта www.krumblagov.com.

Става дума за празник на българската авиация, който се отбелязва на 9 юни 1948 г. – една година от началото - пускането на първата редовна, пътническа линия София­Бургас. Тогава се открива летище Варна, а датата е 30 юни 1948 г.

По този повод в морската ни столица със самолет “Юнкерс­52” пристига началникът на дирекция “Въздушни съобщения” полковник Борис Ганев. За обратния курс към София в самолета се качва и запасният полковник Страшимир Михалакев, който е  бивш летец и колега на Ганев. Те са служили заедно, но не са близки приятели, защото шефът на гражданската авиация е бил политически емигрант в Съветския съюз, който се завръща се страната ни едва през 1945 г.

Михалакев пък е твърде подозрителен за комунистическата власт, защото е бивш царски офицер, който е специализирал в Германия по времето на управлението на Хитлер, което за комунистите е твърде противоречиво и е достатъчен повод да се снеме доверието от него. Именно поради този факт, само на 39 годишна възраст, Михалакев е отзоваван от поста си на военен аташе в Букурещ. След това е пенсиониран, въпреки, че е достатъчно подготвен и образован, завършил е дори военна академия.

Михалакев измисля план, за да се спаси от комунистическата власт и пътуването от Варна до София му дава този уникален шанс.

В самолета, с който пътува Михалакев, постепенно се качват и другите, които участват в „заговора”. Всички се правят, че не се познават и не общуват, за да не събудят подозрение.

Самолетът излита точно в 16,48 ч., повече от половината пътници са сред така наречените „заговорници”. Малко след 5 ч. следобед, когато прелитат над град Ямбол, „заговорниците” вадят пистолетите и постепенно овладяват властта в самолета.

Страшимир Михалакев, който е нарочен за главен организатор на събитията, тръгва към пилотската кабина. Борис Ганев е тежко ранен с два куршума в корема, а командирът на самолета Любен Шороплов е принуден да поеме курс към Турция. Самолетът с бегълците каца на летище Ешеликьой, където ги очакват представители на властта и линейки за ранените.

Очаквано, отвличането на самолет предизвиква дипломатически скандал, но предимно извън България, а в родината ни всичко е потулено, при това за дни, както се прави в подобни ситуации занапред и години наред.

Телата на пострадалите са предадени на българските власти, а по време на погребалната церемония Георги Димитров лично носи един от ковчезите, като по този начин се подчертава съпричастността на властите в София към мъката на близките на загиналите и случаят се превръща в политическа демонстрация и манифестация на озлоблението към Запада и демократичните устои на капиталистическия свят, който е заклеймяван от новата власт в България, която е вярна на Съветския съюз и налагания от него модел на световен пролетарски поход.

Българското правителство, очаквано, разбира се, иска похитителите да му бъдат предадени на основание на конвенция от 1929 г. Целта е била те да бъдат осъдени в България и по всяка вероятност да бъдат ликвидирани. На съдебен процес в Истанбул обаче българите са оправдани като политически бегълци, действали при самоотбрана.

Искането на българското правителство е предадено в кратко съобщение в емигрантския български вестник в САЩ - „Народен глас”, който за последно се печата до края на същата 1948 г.

Похитителите на самолета в България веднага са очернени, по образец на подобни действия в съветска Русия. Те са определени като „комарджии”, не са пропуснати дори и жените им, които са наречени „тайфа хайлайфни дами”, а пък самият Михалакев е определен като „развратен тип”.

В самолетите от България властите вече поставят свой доверен човек от тайните служби, който евентуално да реагира при подобни проблемни ситуации, от каквото и да е естество. Местата им са винаги най-отзад, за да могат да наблюдават салона на самолетите и да реагират своевременно. Уволнени са и много летци, защото са заподозрени, че не са напълно лоялни на новата власт в страната.

Това е историята на една група българи, които намират оригинален и сигурен начин, за да се спасят от лапите на пълзящия комунизъм в България, в годините след 1944 г. Те се превръщат от заговорници в похитители и на ръба на закона извършват геройство, с което защитават достойнството си свободни хора.  

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на вестник „България” в София