ДА СЕ ВЛЮБИШ В….АВТОБУС…!

Снимки на Николай. 

Не, това не е социализъм, не е носталгия по соца, напротив, това е по-скоро историзъм – стремеж към съхраняване на историята, или поне на една мъничка част от нея. Желанието e да притежават автобус, макар и стар, макар и морално остарял, макар и може би на пръв поглед ненужен, но да го имаш.

Това не е самоцел, това е мечта, това е една осъществена мечта, която дава смисъл на един живот. Това е една поставена цел, която е изпълнена, цел, която е материализирала едно детско въжделение – да си имаш свой собствен автобус, тогава, когато това е невъзможно. При социализма никой не можеше да притежава „частен” автобус, защото законите не го позволяват и може би имено заради това тази мечта е толкова силна, защото е толкова неосъществима, поне в онези години. Заради това, тя не е носталгия по социализма, а напротив, тя е своеобразно надмогване, да имаш свой автобус, въпреки, че някога това е било напълно невъзможно!

Той се казва Николай, минал е 40-те си години, работи в държавна фирма на заплата, далече от автобусите и транспорта и живее в Пловдив. Да има свой собствен автобус е детската му мечта. Много иска да си купи "Чавдар" М80 или М81, само че повечето вече са нарязани за скрап.

 „Когато ходих в Шумен видях един М80 или М81 /трудно можеше да се разбере/ в едно село, но в окаяно състояние - направен на панайрджийско стрелбище, хората от селото ми казаха,че човека е много проклет и не го ползва, но няма до го продаде, а и няма шанс да го възстановя - няма части”, споделя Николай в специализиран форум.

Благодари на всички, че не се е намерил никой, който да му каже: "Добре де, и за какво ти е сега тоя рейс?", този въпрос би го обидил, би го демотивирал, би го огорчил!

Много хубави „Чавдар”-и са станали на тенджери и тигани, някои от тях - веднага след като са върнати от...основен ремонт, оказва се! „Жена ми ми каза, че човек все пак трябва да си преследва мечтите и...взех кредит, а с кредита - автобуса. С такива автобуси пътувах в детството си и юношеството си. Както прочетох някъде, те били морално остарели още при пускането си в производство. Съгласен съм, може и така да е, но това бяха автобусите на България, това е историята. Хубава, лоша - такава е”, казва още гордият собственик на „Чавдар”-а.

Обновяването на автобуса върви бавно и поради финансови причини, но и защото няма резервни части. От някои получава тасове за колелата. Това придава съвсем друг образ на автобуса.

„Докарах го /автобуса бел. на ред./ почти безпроблемно от Шумен до Пловдив. Радиотарът е бил пробит, когато съм го купил, но никой не ми каза. През целия път постоянно следях водата и въздуха /от по-старите модели е и няма блокаж на колелата, при проблем с въздуха/, но съжаление температурата на водата показваше 80 градуса, а всичката е била издухана. На магистралата просто угасна. Знаех, че купувам нещо старо и бях доколкото мога подготвен. От Сунгурларе бях купил 10 л. вода, изчаках го около 30 мин. да поизстине, сипах водата, която, разбира се беше малко, след около 5 км. по новата магистрала след Петолъчката в посока Пловдив намерих един доста голям гьол. Внимателно без да го размътвам си взех вода колкото ми трябва и още за из път. Пристигнах без проблем в Пловдив”, споделя Николай.

Когато виждат автобуса в КАТ-Пловдив при регистрацията му, полицаите не могат да повярват, че е дошъл на самоход от Шумен.

 Следват ремонти на двигателя /двигателя е оригинален от "Шкода РТО"/, ел.част, купето и всичко, докато стане като излязъл от завода.

„Не знаех, че само аз съм луд. Идеята е да стане образцов социалистически автобус. Намерих си и перфоратори за билети от 6 стотинки, както и разни други неща. Автобусът иначе е в движение, технически изправен с минат преглед”, казва още собственикът на „Чавдар”-а.

Той обещава да вози всеки мераклия, а се оказва, че има много такива. Таксата е….6 стотинки, разбира се, колкото цената на билетчето от едво време.