ОТ ФИЛЕТО ДО ПАТРИАРХА И ОБРАТНО – ЗА „ЛУДОТО ЛЕНЧЕ” И КРУШКИТЕ!

Една реклама се набива на очи в последно време, нещо, за което вече писахме. Става дума за електрическите крушки, които се рекламират от талантливия актьор Краси Радков. Всичко е добре, само дето иронизирането и включването по този начин на светци с имената им в рекламата на, не е особено почтено. Тук не е виновен актьорът – той  е получил един хонорар за това да рекламира определен продукт, проблемът е на друго място. Тези които са направили тази реклама именно по този начин – там е проблемът. Що за „арт персона” трябва да си, че да стигнеш до там, да „призоваваш” светци, за да си направиш рекламата…!

Не стига това обаче, но явно „църковната” тема фаща дикиш, защото се появи още една подобна реклама. Някаква буля била „обладана” от Елена…! Не стига това, ами „свещеникът”, който играе в клипа й се кара: „..не останаха ли мъже, та …по Елена…!?!?!?”.

Хомо-алюзията е напълно ясна. Попът се „задява” открито с рекламната „Марийка”, да я наречем. Пък същата пърха ли пърха, щото видите ли била обладана от някое си Ленче, което се оказва, че било филе, а не жена….!

Картинката е пълна, когато става ясно на попа, че Ленчето е филенце и рекламата завършва с одобрението на яденето на именно това филенце, което въпросният „свещеник” припява като пиян селски поп, защото било богоугодно….!

Не мога да си обясня, как така изведнъж „църковната тема” стана толкова силно конвертируема в рекламите на филета, крушки и каквото там още се рекламира по този начин…!? Защо Петър трябва да „светне”, та да стане „Свети Петър” и защо „Марийка”, тази малка, подчертано „фолклорна” "мастийка", е луднала по Ленчето – местното „филенце”..!?

Толкова ли няма други архетипи, други модели, по които може да се сглоби една добра и оригинална, реклама, защо непременно тя трябва да е провокативна и да се приближава силно до пошлото, до гаврата, до прелъстителната отвратителност, дори!?

Темите са ясни, темите трябва да бъдат запомнящи се, дори и човек, който не е правил реклами, знае, че една реклама трябва да се забие като гвоздей в съзнанието ти, то това й е целта, да ти се набие, да я запомниш, за да си купиш евентуално рекламирания продукт. Само че, когато това се прави със съкровени инструменти, каквато е вярата, някак се преминава една граница, допуска се грешката да се търси ефект отвъд допустимите зони. А това много пъти води до неглижиране на рекламата, защото същата изпада в графата на телевизионните простащини… !

И това е лошо, защото актьорите, както в случая с Краси Радков, остават един горчив вкус, след подобно изпълнение. Краси Радков е прекрасен актьор-комик. При образа му на „отец Нафарфорий” някак нещата като че ли поомекнаха, не че алюзиите за разюзданост и невъздържаност не са си също така директни. 

Сега обаче се ползват дори атрибути на православен патриарх, бяла шапка, светци, намек за още по-табу информационни инструменти, които преминават граници и натрапват стереотипи, а стереотипизирането винаги е криело риск от грешка, защото се обобщава на килограм.

За фейсбук-групата "Православни новини"