„Хубаво
е да се чувстваш гражданин на света, а не да се срамуваш,че си българин, заради
определена държавна политика, насила наложена от определени мафиотски кръгове”.
Ето това е определението, което един млад човек, който вече не живее в
България, дава за родината си и бързаме да кажем, че е напълно прав!
Много
са българите, които се чувстват граждани на света и това не ги прави
безродници, дори напротив, в много отношения именно те са тези, които са много
повече българи, отколкото сме самите ние, които живеем в етническата територия
на държавата България. Доказателство за това е и последното шоу „Вип брадър” у
нас, което беше спечелено от млад българин, който от 18 години живее в Чикаго,
САЩ. Хората не го познаваха, не знаеха, кой е, но му гласуваха доверие и не
само това, определиха го като „любимата звезда на България” за 2015 г.,
въпреки, че въпросният Джино не е бил известен.
Един
млад българин, който вече не живее в България, а е избрал Чехия, публикува във
фейсбук първите си впечатления от това, да не си в родината си. Според някои
това е шок, но според други – това е преди всичко шанс.
„Ядеш
ли месо? Къпеш ли се с топла вода? Позволяваш ли си да излезеш на ресторант?
Купуваш ли си дрехи? А като се разболееш какво правиш? Това са част от
въпросите, които са ми задавали досега”. Споделя героят на нашия разказ.
За
нас остава само това да повторим въпросите не просто с почуда, а с ужас!
Наистина ли хората в Европа се чудят, дали ядем месо!? Ако това е така, какво
ли мнение имат за нас!? Сякаш онзи виц, на който много съвременни българи се
смеят, се оказва истина – „че всички се чудят, как така българите получаваме по
300 лв., а харчим 1000 лв…!?”.
Но
не стига това, а онази стара приказка, че след баня си казваме „честито”, сякаш
това е нещо, което ни се случва веднъж годишно, също се материализира с
въпроса, дали се къпем с топла вода…! Дали пък нещо не правим както трябва, за
да оставяме подобно впечатление, при това в съзнанието на хора, които са ни
по-близки, които са европейци и живеят не твърде далече от нас като география,
уви, но не и като манталитет…!
„Как
да му обясня на човека, че кенче Coca Cola е 1.20 лв. /в България/, при
положение, че тук /в Чехия/ е 45 цента? Как да му обясня, че сосът за спагети е
5.00 лв. /в България/, а тук е 1.50 евро? И така за абсолютно всяка всекидневна
стока. С напомнянето, че тук /в Чехия/ минималната заплата е 1200 евро. В
България колко беше … 175 евро?”. Това са само няколко въпроса, които си задава
героят на нашия разказ, въпроси, които обаче отекват със страшна сила в
съзнанието ни, защото тези въпроси показват, че нещо е страшно много сбъркано
при нас и нещо не работи или ако работи то работи напълно неправилно и в неправилната
посока.
Такива
„битови” сравнения, както би ги нарекъл някой не са проява на елементарност в
мисленето, те се налагат наистина на ниво бит, но без бит няма съзнание,
съзнанието не е самостойно. Ако за някой такива сравнения са елементарни,
странно е, защо тогава се храни и с какво именно се храни!?
„В
очите на тези хора ние сме някаква чудовищна изненада, оцеляла напук на всички
очаквания. И тогава те разбират защо си напуснал тази имитация на държава”,
споделя с доловима болка героят на нашия разказ, името на когото умишлено не
споменаваме, защото не ни е давал разрешение за това.
„Чудовищна
изненада”, която е „оцеляла напук на всички очаквания”! Сякаш в това изречение
с повече кавички е събрано всичкото мислене на целия съвременен етнос на
българите, пръснат по целия широк свят! Изненада сме, изненада сме дори и за
самите нас. Странно е, как наистина оцеляваме, как дори и без пари, съкращаваме
почти всичко, което може да се съкрати, оставяме само едната храна, която също
е съкратена и оцеляваме, защото оцеляването ни се е превърнало в национална
черта.
Дори
и всички да очакват, че няма да оцелеем, ние пак сме тук, все по-малко, все
по-гладни, все по-тъпи, все по-упорити, все по-наивни, все по-битови, все
по-инатливи и все по-същите…! Не се променяме, защото нямаме сили, защото нямаме
нерви за това, но и защото цялото ни същество работи в посока на това да
оцелеем, да се съхраним. Някога дядо ми казваше, че в Америка работят, за да
живеят, а в България живеем, за да работим! Сякаш нищо не се е променило от
времето,когато дядо ми с ирония подхвърляше този лаф.
Кога
ще живеем…, кога ще се любуваме на това, че сме живи…!? Времето минава, а
цивилизованият свят възприема България като страната на чудесата, където хората
оцеляват въпреки всичко! Междувременно животът не спира, не чака, не
компенсира,…безусловно и коравосърдечно върви все напред и нагоре, или може би
надолу…!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к „България” в
София
Снимки на автора
Няма коментари:
Публикуване на коментар