Някога, когато социализмът все още
държеше здраво България в своята смъртоносна прегръдка, една от най-големите
заплахи за децата, а и не само за тях, беше, че Америка може да бомбардира
страната ни и да ни избие до крак!
Това се внушаваше по един от
най-ужасяващите начини – като се създаваше масова психоза именно сред
най-малките, подрастващите, защото бъдещето принадлежи на тях, а бъдещето
трябваше да е свързано с комунизма и неговите утопични представи за обществото
и устройството на държавата.
„Ракетната заплаха” от Америка беше
онагледявана в подземията на сградата на Държавният съвет на тогавашната
Народна Република България. Днес това е сградата, в която се намира
администрацията на президента държавата ни.
Някога в тези подземия имаше изградено
нещо като макет на бомбоубежище – скривалище, място, където човек може да
намери наистина подслон в случай на ядрена заплаха и ядрена атака над града и
над страната ни. Вътре се влизаше именно през едни тежки врати – тип-люк, който
изолира помещението вътре от евентуалните опасни газове навън. Вътре има зали в
които бяха изобразени най-различни предпазни средства, противогази, маски и защитни
облекла, които да ни осигурят персонална защита, в случай, че Америка „удари”
България с ядрена бомба!
В една от залите имаше облечен дървен,
или пластмасов манекен, който беше с противоядрен костюм. Това беше един от
най-ужасяващите спомени за децата, които избързваха напред, пред „екскурзовода”.
Те се озоваваха очи в очи с някакъв огромен човек, изглеждащ странно. От него
стърчаха жици, кабели и маркучи. Той беше огромен и много, ама наистина много
страшен. Първоначалният ступор се превръщаше в най-обикновен ужас, когато в
залата се пускаше сирена, която известяваше различни сигнали при нападение, разбира
се от Америка и Запада (!!!).
Всичко това обаче беше
предназначено, не за да ужаси децата, а да ги настрои срещу Запада, който беше
основен враг на социалистическия лагер.
Една баба обаче, баба Славка от
софийското село Шума, беше намерила начин да се предпази от опасните „американски
ракети”, станали почти пословични – балистичните „Пършинг” и крилатите „Круз”.
Едни петък в далечната 1988-ма
година, внукът на Славка пристига в семейната вила в махала „Лазинци”, където
бабата отсяда за лятото, именно в софийското село Шума. Внукът е напълно
изненадан от това, че пристигайки до въпросната вила, вижда баба си Славка,
качена почти наполовина на орехово дърво, което се намира в двора на къщата.
Баба Славка е с болно сърце и трудно се движи, камо ли да се качи сама, при
това без видима причина, на дърво…!
Обяснението е още по-шокиращо и
комично! Баба Славка обяснява, че се е качила на дървото сама, защото чула по
радиото, че Ренген /има се предвид президентът на САЩ – Роналд РЕЙГЪН/, щял да „пусне”
над България ракети „Пършинг” и „Круз”…! На въпрос, как ще се предпази от тези
ракети на дървото, баба Славка обяснява, че като се качи на ореховото дърво, се
надява ракетите да минат ниско под него и така да се спаси от сигурна гибел от
американските ракети…!
Оставяйки на страни комичността на
ситуацията, не можем да не обърнем специално внимание на факта, колко силно хората
в комунистическа България са били зомбирани с някаква напълно имагинерна
заплаха, при това именно от Америка, заплаха, която се нагнетява умишлено и
старателно години наред от властите в държавите под фактическото управление на
СССР.
Дали баба Славка се е пошегувала
или не, няма значение, по-важното е, че се използват такива сравнения, такива
образи и изразни средства, които са провокирани от спецификациите на
историческото време.
Постоянното повтаряне на една и
съща „мантра”, как Америка щяла да бомбардира България с ядрени бомби, води до
това, че хората запомнят този образ и го мултиплицират в съзнанието си, което
го изважда от време на време, когато има необходимост от онагледяване на заплахата
като такава.
Баба Славка за съжаление си отива през
юли 1989 г., малко преди комунизмът да се срути и в България. Тя така и не
доживява да види, че онова, което вероятно я е плашело е нелепо и напълно нереално.
То е като онзи популярен в по онова време виц, че Америка наистина може да
бомбардира България, стига първо да я намери, къде точно е разположена на
картата на света…!
ВЕНЦИСЛАВ
ЖЕКОВ
кореспондент
на в-к „България” в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар