ЦЪРКВАТА И МЕДИИТЕ – „БИЙ МЕ – ОБИЧАМ ТЕ!”

Когато коментираме нещо свързано с Църквата, обикновено винаги има проблем. Все някой е засегнат, все някой има проблем с това, все някой обяснява, как не сме разбрали, какво са ни казали. Само че, едва ли всички вкупом не сме били наясно, очевидно става дума за това, че се казва нещо, което поражда определено обществено обсъждане  и активност и това създава проблем на определени хора в Църквата.

Понеже предишния път ме обвиниха, че не Църквата има проблем със журналистите, а определени хора в Църквата имат определени проблеми със журналистите, заради това обяснявам. Проблемът обаче е не само със журналистите, а с обществото въобще, защото журналистите изразяват общественото мнение в синтезиран вид.

И когато говорим за скандални хиротонии на епископи, и когато става дума за посещението на Вселенския патриарх, и когато награждават нашия патриарх с ордени на килограм за щяло и нещяло, и когато говорим за определен скандален игумен на ставропигия,  когато става дума за скандали с монаси, кой на кого, какво направил в „интимен” план…всеки път има проблем не с това, което се е случило, а с това, че случилото се е извадено по един или друг начин на светло.

Разбира се има случаи, когато говорим за спекулации, за демагогия, има такива моменти, нека си признаем, но повечето случаи са в стандарта – случва се нещо, обществото и медиите го коментират и излизат едни лели и чичаци, силно „вероющи”, разбира се (…сакън…!), които назидателно и снизходително понякога ни обясняват, как не е наша работа да се занимаваме с делата на Църквата.

Ама това не са дела на Църквата, а са дела на определени хора в нея, и именно те петнят имиджа на институцията, а не ние, които коментираме това, което други вече са извършили.

Стигаме до вечния, сякаш, проблем с медиите, видите ли, защо ни коментират, ами защото сами си го правите, сами влизате в ситуации, в които ставате обект на медиен и обществен интерес!

Медиите ли са виновни, че отмениха брифинга на патриарх Вартоломей, медиите ли са виновни, че хиротонията на архимандрит Дионисий вече година виси със страшна сила, а него вече го наричат „Стобийски” архимандрит, медиите ли са виновни, че епископ Сионий си е направил частен замък в Троянския манастир, медиите ли са виновни за дипломата на епископ Поликарп, която е по-издирвана и от Розетския камък, медиите ли са виновни…, явно да!

От тук идва и разнобоят, защото не може медиите и обществото да са виновни винаги, когато хора от Църквата извършат свинщини.

Тогава Църквата се затваря, капсулира се, ма така се оключва, че и специалист по „Abloy”-ключалки не може да разреши проблема. Спира се всякаква комуникация, спира се общуването въобще и Църквата в лицето на своите първенствуващи синодали си мисли, че като не дава информация, проблемът се решава от само себе си, е да, ама не…! Щраусът не може да си зарови главата в града, защото в града има асфалт, а не пясък…!

Така се пораждат още повече коментари, още повече се спекулира, защото когато няма достатъчно информация, се появява дежурната компенсаторна дезинформация, в информационното пространство няма хиатуси.

За толкова години, Църквата ни, нейните представители, явно не се научиха да комуникират с хората, с медиите. Единственото хубаво нещо, което беше създадено напоследък в това направление беше създаването на формален пресцентър и нещо като говорител – отдел „Връзки с обществеността”, който се дублира в известен смисъл с истинския говорител на Светия ни Синод – митрополит Йосиф. Това значително заприлича на дублирани „информационни” структури в министерството на отбраната и в някогашния Генерален щаб на армията ни!

Никой в Църквата явно не разбира, че медиите не са враг, а могат да бъдат използвани по определен начин. С подходящо поведение, медиите от враг №1 могат да се превърнат в съратник №1. Това обаче не става като се опитват да ги заблуждават, подвеждат и като ги поставят в ситуация на пълен информационен амок.

Не може да се обичаме, а после да се самоцелно и едностранно да се мразим, това са семейни, садомазохистични отношения от типа – „бий ме – обичам те!”. 

За фейсбук-групата "Православни новини"