 |
Да се омъжиш/ожениш за
чужденец/чужденка по времето на комунистическия режим в България, си беше
истинско предизвикателство.
Едно от най-отблъскващите неща беше свързано именно
с децата от такива бракове. Става дума за деца, които се появяват, преди да има
такъв брак.
Имало е бракове с чужденци, главно западногерманци, французи, дори и американци,
но и много други.
Особено популярни по това време в
онези години са любовите на „Слънчев бряг” и „Златни пясъци”. Много българи се женеха и тръгваха с
чужденците към държавите им, съвсем легално, защото като подпишат брак, веднага
получаваха чуждото гражданство.
Когато обаче нещата стоят
по-различно, когато детето предхожда брака, властите в България в онези години
си позволяваха да се наместват в Божественото и да притискат жените да
абортират, да не раждат, защото само по този начин, ще останат „чисти” от „заразата”
на Запада. Манипулациите на властите в онези години достигат дори до тази
твърде лична точка на взаимоотношения. Веднъж разколебали едно момиче да
отхвърли заченато дете, дори и то да се роди, то веднага бива осиновявано от
някого, а връзката на момичето с чужденеца вече е пресечена, което е и целта на
тайните полицейски служби в онези години, които носеха зловещото и твърде
йезуитско наименование – „Държавна сигурност”.
Та каква „държавна сигурност” се
защитава в това да упражняваш психологическо насилие над едно младо момиче,
което се готви да стане майка, само и само да не допуснеш това, в името на
някакви абсолютно измислени „морални ценности” с толкова силно вонящ
политически подтекст…!?
Българското законодателство през
комунизма официално не
забраняваше брак с чужденци, но не го и толерираше. Разрешение за подобно действие се
изискваше не от къде да е, а именно от структурите на „Държавна сигурност”,
която се грижеше за въпросната „сигурност”, като упражняваше нерегламентиран
психологически натиск над хората.
Никой не се изненадваше, когато височайше позволение естествено
се отказваше. Има обаче и
момичета,
които са получавали позволение да се омъжат за чужденци. Причината за
отхвърлянето на молбата най-често е наплно без основание, но
това се случва особено и в случаите, когато семейството минава за част от номенклатурата,
тоест – участва активно в апарата за управление на опрделено ниво.
Целта е да се запази „чистотата“ на такива семейства,
което е далеч по-важно
от личното щастие на едни млади влюбени хора. Не
са рядкост дори съдебни дела
за разрешение за брак с чужденец. Понякога съдът все пак си позволява
да е наистина независим и уважава иск
за такъв брак, но въпреки
това партията продължава да оказва натиск, докато може.
В последните години на комунизма, „зверската
доктрина” от времената на Сталин, за чистотата на семейството и средата отпада,
или поне не е толкова явна, защото се набляга повече на така наречената „морална вина”, особено на дисидентстващите в онези години, това са
хората, които открито се обявяват против властта на една партия, било то с
книгите си, интервютата си, или с откритата си обществена позиция, открита,
доколкото разбира се това не застрашава живота им .
Проблемът с това да се
ожениш/омъжиш за чужденец, оказва се, далеч не е само за обикновените хора от
социализма. Неотдавна популярната у нас и в Америка поппевица Кичка Бодурова
сподели пред вестник „България”, че и тя
е имала затруднения с това във времената на комунизма в България.
В онези години тя имала приятел българин с австрийско
поданство. След едногодишна връзка забременява и подава документи да се омъжи
за него. След няколко дни тайната полиция арестува приятелят й и тя повече не
го вижда!
Песните на Кичка са спрени от радиото и телевизията, прибират
й дори паспорта и всеки ден е задължена да ходи на разпити. Настояват да
абортира, защото „не може българска известна певица да се жени за капиталист”!
Както можем да се убедим, властите в комунистическа България
не си поплюват, не се притесняват да ограничават личната свобода дори и на
известни хора, певци, артисти, писатели. Особено те са били обект на натиск,
защото те са били лицето, хората са ги разпознавали като почтени и ако един такъв
човек „кривне” от „правия път”, какво обяснение ще даде партията тогава…!?
Такива хора, които все пак са успявали да се отскубнат от
смъртоносната прегръдка са били подлагани на пълно забвение, спирали са всички
информации за тях, сякаш не са съществували, сякаш никога не ги е имало. Така
на принципа на активната забрава партията е отговаряла на това, че някой е дръзвал да се опълчи на нейната
воля за семейство, брак и лично щастие.
Хората са били откровени и честни, поне повечето, но не
обвиняваме останалите, искали са да напуснат страната без проблеми, официално. Оказва
се, че дори и да кандидатстваш за разрешение за брак с чужденец, колкото и това
да е абсурдно само по себе си, то не е никаква гаранция, че ще ти бъде
разрешено!!!
Единственият начин да напуснеш комунистическа България тогава
остава бягството и много избират именно този път, просто защото нямат друг реален
избор!
ВЕНЦИСЛАВ
ЖЕКОВ
кореспондент
на вестник „България” в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар