 |
| Снимките и репродукциите са ни предоставени от Кичка Бодурова. |
Кичка Бодурова е популярна певица и в България, и в
чужбина. Моята първа среща с нея беше още във времената на комунизма, някъде
към 1985-6 г., когато тя пя на една импровизирана сцена-платформа до
супермаркета на тогавашния булевард „Гамал Абдел Насър”, в София.
Кичка Бодурова беше любезна да отговори на няколко
въпроса, специално за читателите на вестник „България”.
-
Г-жо Бодурова, Вие останахте
финалист в последното издание на „Биг брадър” в България, в неговия VIP формат,
но риалитито беше спечелено от друг българин, който също живее в САЩ, как си
обяснявате това, очевидно сънародниците ни имат едно по-силно чувство към
онези, които не са в родината, сякаш те са по-обичани?
-
Не бих се съгласила с това. По- скоро Джино или Жоро
(така, както майка му го нарича), бе едно момче с добро сърце, гледаше да бъде
полезен на всеки, да помогне. Като че ли
той самия искаше да покаже уважение към всички, които по някакъв начин
са уж „випове” в къщата. За мен поведението му бе като на по-малък от 32 г. Но
пък ако се държеше по-различно щяха да го изядат още в началото. Той даже бе
номиниран,но след като раздаде часовници, гердани, гривнички, коланчета на
„виповете” те някак си се усмириха го
приеха в групата. Направи го абсолютно от добро сърце, разбира се, а преди това
„виповете” го одумваха, че май е от малцинството. Той бе най-достойният за мен
да спечели.
-
Споменахте, че някога Ви е бил
отнеман паспортът, за да не напускате България. Бихте ли споделили малко повече за
това – как стана, защо, при какви обстоятелства и как се разви след това
историята, кога Ви върнаха паспорта?
-
Точно след като моите родители починаха, аз имах приятел българин, който бе с австрийско
поданство. След едногодишна връзка забременях и подадох документи да се омъжа
за него. Тогава бе специална процедурата за брак с чужд гражданин. След няколко
дни в 6.30 ч. сутринта дойдоха от тайна полиция и започнаха да блъскат по
вратата на апартамента ми. Когато отворих, моят приятел, който живееше при мен, го арестуваха с белезници и аз
повече не го видях. Песните ми бяха спрени от радиото и телевизията, взеха ми
паспорта и ме викаха всеки ден на разпит и аз не знам за какво. Казваха ми че
трябва да абортирам и не може българска известна певица да се жени за
капиталист! И ако не го направя няма да има Кичка Бодурова. Аз бях сама без
родители, брат ми бе последна година в гимназията, сам в Бургас и аз трябваше
да се грижа за себе си и за него. Тогава направих това, което ми бе казано,
защото трябваше да продължавам да живея и години наред знаех, че не мога да
бъда майка, тъй като направих аборт в над 4 месеца бременност. Това е моят спомен от комунизма!
-
Как се стигна до това да заминете за
Америка, защо избрахте точно Америка и какво Ви дава тя?
-
Аз дойдох в
Америка да работя. След половин година се запознах с моя съпруг, влюбих се и
той не искаше да ме пуска. Ние се гледахме и очите ни се просълзяваха от
любов. Така се случи...аз съм имала
няколко пъти покана за работа и съм отказвала Америка, защото съм имала
ангажименти по-близки до България-в Гърция. Просто е било писано да се случи.
Тук станах майка-моята най-съкровена мечта в живота ми. Това ми даде
Америка-титлата „майка”. Всичко останало са само подробности.
-
Вие сте популярен артист и у нас, и
в Америка, стана дума за това, че сте имала участие в „Сизър палас”. В
социалните мрежи и в интернет излезе информация, която доказа това. Защо обаче
въобще се стигна до съмнения, какво бихте казали на онези, които не вярват, че
сте имала участие в тази зала?
-
Не знам, за мен
хора, които оспорват подобни факти са тези, които са лъгали и изхождат от себе
си. Толкова смешно ми беше, че ме питаха
за снимки. Обикновено феновете се снимат с мен, където имам концерти, не аз да
се снимам за спомен или за доказателство. Малко аматьорско ми прозвуча, но с
каквито хора си, трябва да се стараеш да
ги разбираш. Всъщност най- обидно ми бе след като аз се заклех в детето си, за
да спре до там съмнението или как да го нарека. А това бе игнорирано с лека
ръка. След като Ви казах, какво бе за мен да имам дете, как бихте приели това?
Това за мен бе най- голямата обида.
-
Каква е цената на това да обичаш
България от хиляди километри разстояние?
-
Не е лесно....
толкова години напред, назад... Все едно разпъната на двата континента. Но най-
голямата награда, най- големият успех за мен е, че след толкова години успях да
запазя името си и то да бъде уважавано и обичано от 3 поколения българи. Мисля,
че и в шоуто, в което участвах доказах това. Колкото и „виповете” на
България искаха да напусна къщата, (дали
защото съм просто по-различна–като разбирания, поведение или просто аз не се
сближих с тях), толкова зрителите ме подкрепяха и искаха да бъда там (за
разлика от мен). Но аз бях длъжна да не се предавам пред злото и грубостта и да
издържа. И мисля,че го направих.
-
Бихте ли се върнали да живеете в
България изцяло и какво би Ви върнало отново тук?
-
Аз трябва да
бъда и на двете места и винаги ще имам дом там,
където е детето
ми. Много ми се искаше повечето време да бъда в България.
Затова си построих и къща, имам моите приятели и фенове. Но семейството
и семейния бизнес са в САЩ. Така че ще
продължавам така докато мога.
-
Какво ще прави Кичка Бодурова след
30 години, с какво ще се занимава?
-
Ооооо... много
далече отидохме... Аз съм си устроила живота вече така, че нямам нужда да правя
нищо. Единствено няколко концерта в годината в България и навсякъде по света ще
топлят сърцето ми и се надявам ще бъдат радост и за моите почитатели. За това
си мечтая само. И в личен аспект- наистина да стана баба. Това сигурно ще бъде
прекрасен миг в живота ми.
-
Много българи напускат родината и
отиват да работят и да живеят в чужбина. Какво бихте казали на тях, които
тепърва поемат по пътя на емиграцията, колко труден е този път и какво им
предстои?
-
Това не е лесно
– всички го знаем. Ще има лишения... да си емигрант не е лесно. Но човек трябва
да търси късмета си, трябва да е неуморим в желанието си за по-добър живот. Не
се виждайте като предатели! Ако сте като мен, ще обичате повече България, отколкото
тези, които остават и се примиряват. Но търсете ”големия час непрестанно”,
както се пее в една моя песен. Пък един ден ние всички може да се върнем ... у
дома!
За в-к "България" - Чикаго, САЩ
Няма коментари:
Публикуване на коментар