Кой кой е в БПЦ?

Снимка: old2.offnews.bg

Русенският митрополит Наум е и главен секретар на Св. Синод, тоест, остана си такъв! Не стига това, че съвместява два поста, които по същество са несъпоставими, защото единият е в Русе, другият – в София, ами владиката се сдоби и с „помощник“, какъвто обаче по Устав на БПЦ няма като длъжност! Последно, йеромонах Герасим, е ли Главен секретар на Св. Синод, или не е...? Когато настоящия митрополит Наум беше назначен на поста, след кончината на тогавашния митрополит Геласий, за Главен секретар, от кого прие поста...? Как така, тогавашния архимандрит Наум се справи, ориентира се в работата и изпълняваше задълженията си, а сега йеромонах Герасим нямало да може, заради това щял да е помощник, пък после евентуално, „я камилата, я камиларинът“ - титуляр на поста....? Това твърде много наподобява PR-акция, която обаче не е знайно /все още/ чии интереси обслужва!

Странно е, защото Главен секретар се става най-често, след кончината на предишния главен секретар. Тогава няма приемане и сдаване на пост, по обективни обстоятелства, защото старият не е между живите. Сега приемане и сдаване някак се налага, при това с преминаване от „помощник“-Главен секретар, какъвто няма как да бъде институционализиран /поне не и законно!/, към титулярен Главен секретар на Св. Синод...!

Когато се сдава Министерския съвет, премиерите – старият и новият с сдават и приемат в рамките на един ден. Министрите също сдават и приемат министерствата си в рамките на деня. Какво толкова има да се сдава и приема на една чисто административна длъжност в Синода, че да е необходим толкова къдрав салтанат...?!

Главният секретар наистина е важна длъжност, но все пак е човекът, който подготвя дневния ред на заседанията на Синода. Нима за това се изисква приемане и сдаване в рамките на седмици и месеци...!? И кога точно йеромонах Герасим ще стане титулярен, защото това не се казва р решението на Синода..., защото това проточване като „помощник“ може да трае и години...!

Въобще, порочна е практиката да се съвместяват постове. Самият патриарх дълго след като беше избран на поста, си остана и русенски митрополит. Сега Главният секретар също е и митрополит /в случая на Русе/, в същото време има сякаш втори Главен секретар...! Има си Устав, него трябва да го спазват, както „големите“, така и „малките“ „играчи“ в Църквата ни, иначе, този Устав е излишен и синодалите могат да си правят, каквото си искат, което впрочем, до голяма степен си е точно така..., доказва го последният избор на йеромонах Герасим!

Човекът не е виновен, че е избран, само че става ясно, че учи Богословие в Москва! Е как, след като е студент, при това в друга държава, ще бъде едновременно и монах, че и Главен секретар...?! Някак недомислието в този избор, чисто административно, като че ли идва в повече, иначе – нищо лично към никого...!