Снимка:
Едно момче, момче в момчешка възраст иска да стане монах. Уникалността
на решението му е не просто във факта, че иска да стане монах, а в това, че
иска да стане монах сега, в ХХІ в., когато младите хора не просто мислят за
други неща, а въобще дори и не се сещат за отдаване на монашество!
Момчето се казва Т. и е бъдещият „отец Закхей”, както го
наричат от сега, заради ниския му ръст. Неотдавна момчето е в един от големите
ни манастири, заедно с майка си. Един от монасите му казва: „Хайде стига толкова…идваш
и си отиваш! Сега си иди, прости се с близките си и се прибирай тука при нас,
да си те монашим…”. Това са последните думи на монаха, който вече не е между
живите на Земята, към момчето Т. Така той разбира, че наистина, когато влезе в
манастира, сякаш се прибира в къщи!
„…Искам в този манастир да живея, разбираш ли, искам, това
място ми е слабост, обичам го повече от родния си дом, това е късче от рая на
Земята, обожавам го манастира…”. Това каза „отец Закхей” за избора си на място,
където да стане монах.
Попитахме го, защо иска да става монах, а той каза: „…Не
мога да го обясня, просто го имам като нужда, изгаря ме, нещо като да си
влюбен, ама е по-силно и като пообиколиш манастирите, усещаш, кой е твоят
манастир…!”. Това е първото толкова
точно и в същото време искрено обяснение, което получавам з отговор на въпроса,
„защо искаш да станеш монах…?”.
Преди време Т. опитал с приятелка, но не се получило, тя го
разочаровала. „Неговият” монах му казал, че няма да успее с жените, защото вече
го бил поръчал на Св. Богородица за монах.
Т. не смята, че като стане монах няма да има деца, защото
тогава ще има много повече деца, отколкото в света, ще има духовни чада, които
ще обичат своя старец повече от мама и тати. Така мисли Т. и не ни остава нищо
друго, освен да му вярваме безрезервно, защото е красиво да мислиш така, защото
е възвишено и защото е откровено и чисто.
„…Знаеш ли как се привързва послушника към стареца си, обиква
го много, защото духовната връзка е по-силна от биологичната..”, твърди мъдро „отец
Закхей”!
Попитах го, дали ще ми стане изповедник, а той отговори, че
не иска, защото ако стане, ще ми наложи епитимия – църковно наказание, да не се
причастявам, докато не стана монах. Бил питал калугер за мен. Той му казал, че
съм бил роден за монах. Такива като мен щели да бранят манастира, ако се налага
и с кръв. Странно, как е успял да влезе толкова дълбоко в душата на друг
човек..!? Но…., да, прав е! Калугерът казал, че съм бил „църковно момче”, „…ама
те умните не щат калугери да стават…”, добавил още той!
Бъдещият монах има едно чудесно качество, както сам казва за
себе си – „дивичък съм си аз”! Емоционален е, не е прикрит, когато обича се
вижда, когато не обича, пак се вижда, не може да е лицемер, просто не му се
отдава. Какво по-хубаво от това за един бъдещ монах…! Най-голямата му болка е
да стане монах, но при друг игумен. Сега манастирът му е обсебен от човек,
който той не приема за авторитет и чака, както казва: „тресе ме отвътре”.
В Роженския манастир разбира, че ще стане монах. Тогава е
едва на 8 г. Заминава на екскурзия със съучениците си, води ги учителката му. В
църквата той се заговорил с някакъв млад калугер. Попитал го, дали може да
остане в манастира, а той се засмял и му казал да дойде, когато порасне.
Когато учителката събрала децата, за да си тръгват, Т.
казал, че остава в манастира, разревал се, тръшкал се и казал, че в манастира
му харесва и иска да живее тук! Разбира се, нямало как да остане, защото бил
още дете, но когато станал 8-ми клас, както сам казва: „…нещо ме прещрака пак с
тея манастири…”!
Т. е майтапчия, усмихнат, весел, засмян. Това сякаш не
подхожда за един монах, но и тук той има обяснение, което ни оставя без доводи,
защото е напълно и безапелационно прав: „…Че какво пречи калугера да е
майтапчия, да е засмян…!? Нали трябва хората да виждат, че е щастлив в това,
което прави, а не че е нещастник..!”.
И наистина е такава, сякаш сме свикнали да мислим, че
калугерите са едни нещастни хора, които са приели монашество, защото са
преживели някакво нещастие. Възможно е да има и такива, но монашеството не е
бягство, то е призвание. Когато човек е пристъпил към него доброволно, волево и
честно, тогава не би трябвало да е нещастен, напротив, трябва да е щастлив, защото
живее така, както той е искал и както сам той е избрал.
Да пожелаем успех на „отец Закхей” в начинанието му да стане
монах! Той ще е един честен, добър и мъдър монах. А ще е такъв, защото още от
сега е мъдър. Монахът трябва да е красив, да е красива душата му, а „отец Закхей”
е с красива душа, заради това Св. Богородица го чака, за да й стане достоен служител,
в монашеско расо…!
Няма коментари:
Публикуване на коментар