 |
Пол Пот
Снимка:
therichest.com
|
Тероризмът има своето логическо,
доколкото въобще може да се търси логика в това явления, обяснение и то се
съдържа в екстремизма, в радикализирането на религиозните възгледи до степен на
откровена антирелигиозност, когато вече радикализацията е достигнала своята
върхова точка – психо-абсурдът!
Повечето религиозни екстремисти и
радикализирали се терористи са доморасли, тоест, те са отгледани в съответното
общество, те са продукт на това общество. Така например, оказва се, че в
центъра на Брюксел – сърцето на Европа, съществува гето, където разни елементи
сами си се радикализират и достигат до степен да се превърнат в откровени
терористи. Но не само това, все повече терористи, които вече са извършили по
един поне терористичен акт, се оказва, че са израснали или в съответната
западна държава, Франция, или
Великобритания, или в която и да е друга страна, в която е извършен съответния
терористичен акт, или дори са второ и трето поколение местни...!
Това са предимно хора, които са
социални аутсайдери, те са „изключени“ от обществото и са се превърнали в
ненужни, а това ги довежда постепенно, но абсолютно сигурно до алиенация, която
ги превръща още по-сигурно в потенциални терористи.
Да, съвременният облик на
терориста в Европа е предимно на човек от някакво етническо, религиозно
малцинство, но - роден и израсъл на Запад! Тоест, процесът на радикализацията е
започна, развил се е и е достигнал върховата си фаза – на реакция, именно на
Запад, а не в някоя източна държава, или арабска „джамахирия“. Това оказва се,
не е нищо ново, защото и преди в историята екстремисти са намирали „верния“ и
„правия“ път именно на Запад, а не на Изток. Такъв е случаят с едно от
най-зловещите политически чудовища – Пол Пот. Салот Сар,
известен повече като Пол Пот (съкращение от POLitique POTentielle -
„потенциална политика“ от
френски език)
е водач на Червените кхмери и министър-председател на Камбоджа (официално
Демократична Кампучия по време на неговото управление) от 1976 до 1979 г. За това време той избива 1/3 от населението на страната
си! Убити са повечето, които носят очила, само защото се счита, че са
интелектуалци, а тях Пол Пот не ги понася!
През
1949 г., той получава възможност да изучава радиотехника и електротехника във
Франция като национален стипендиант. Франция по това време е обхваната от
нарастващия ентусиазъм на комунистическото движение, както днес е на мода друг европейски ентусиазъм –
националистическото движение…!
По
време на обучението си в Париж Салот,
или бъдещият Пол Пот, се увлича по идеите на
марксизма-ленинизма…именно във
Франция, не в родната му Камбоджа /Кампучия/, или във Виетнам, Китай или Корея…!
В
началото Салот е изключително старателен студент. Докато обсъжда въпроси,
свързани с изкуството и философията, той получава възможността да се запознае с
философията на комунизма и постепенно започва да възприема неговата идеология.
Салот се среща със Йенг Сари, който също учи в Париж с национална стипендия.
Тази среща е решаваща за включването на Салот в комунистическото движение. Сари
го запознава с Кенг Вансак – централна фигура в „антиимпериалистическото“ движение в Камбоджа. Той осигурява
квартира на Салот недалеч от неговото жилище в Париж. Тук младежът има
възможност да чете различна литература и започва да оформя своите философ¬ски
възгледи, залегнали в основата на бъдещата му политика. Колко познат механизъм за отглеждане на терористи,
чудовища и всякакви други получовешки екстремисти, всъщност – механизъм, който
действа и днес…! Именно по този начин и днес едни хора приемат други свои
„събратя“ или „другари“, които заедно след това организират „борбата“, която се
изразява в терористични атаки в европейски столици. Това е същият механизъм,
който на практика „радикализира“, но в по-различен нюанс и Пол Пот, който
по-късно реализира почти антични и средновековни методи за изтезания на неговия
народ, на онези, които не приемат него и канцерогенната му комунистическа
идеология!
Всичко започва както и днес, с
надеждата, че това е една борба за справедливост и най-вече за демокрация!
Именно заради това и Пол Пот преименува първоначално държавата си в
„Демократична Кампучия“, както при комунизма имаше „демократически
централизъм“.
След завръщането си от Китай
Салот /Пол Пот/ прекарва няколко години в Ратанакири, планинска местност в
североизточната част на Камбоджа. Тук той продължава да координира действията
на анти-правителствените партизански отряди.
Племето, което обитава тези земи,
се нарича кхмер ли (планински кхмери). Те обработват колективно земята,
използвайки добре известния начин на изсичане и изгаряне на гористи райони, за
да си осигурят земеделски площи.
Според Салот /Пол Пот/ животът на
кхмер ли, които не познават парите и пазарното стопанство, е чудесен пример за
първобитен комунизъм, а колективният начин, по който обработват земята, е
най-ефективното средство за увеличаване на зърнената реколта. От тях той
заимства идеята за земеделските комуни, които се опитва да създаде по-късно.
Ето така той успява да реализира един именно първобитен комунизъм с първобитни
подръчни средства – червен терор, достигащ до „лилаво“ – престъпления срещу
човечеството…!
През август 1976 г. Пол Пот
обявява „четиригодишен план за интеграция на социализма“ и има за цел
създаването на благоденстващо социалистическо общество в Демократична Кампучия,
която се обезлюдява заради насилието и погромите над невинни хора, а
изтезанията достигат умопомрачаващи размери, при това само за някакви си четири
години и всичко това с уродливата усмивка на азиатския античовек и масов убиец
– Пол Пот!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к „България“ в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар