сряда, 28 юни 2017 г.

ГЕНЕЗИСЪТ НА ТЕРОРИЗМА НА ДОМОРАСЛИТЕ ЕКСТРЕМИСТИ


Пол Пот

Снимка:
therichest.com
Тероризмът има своето логическо, доколкото въобще може да се търси логика в това явления, обяснение и то се съдържа в екстремизма, в радикализирането на религиозните възгледи до степен на откровена антирелигиозност, когато вече радикализацията е достигнала своята върхова точка – психо-абсурдът!


Повечето религиозни екстремисти и радикализирали се терористи са доморасли, тоест, те са отгледани в съответното общество, те са продукт на това общество. Така например, оказва се, че в центъра на Брюксел – сърцето на Европа, съществува гето, където разни елементи сами си се радикализират и достигат до степен да се превърнат в откровени терористи. Но не само това, все повече терористи, които вече са извършили по един поне терористичен акт, се оказва, че са израснали или в съответната западна държава,        Франция, или Великобритания, или в която и да е друга страна, в която е извършен съответния терористичен акт, или дори са второ и трето поколение местни...!


Това са предимно хора, които са социални аутсайдери, те са „изключени“ от обществото и са се превърнали в ненужни, а това ги довежда постепенно, но абсолютно сигурно до алиенация, която ги превръща още по-сигурно в потенциални терористи.


Да, съвременният облик на терориста в Европа е предимно на човек от някакво етническо, религиозно малцинство, но - роден и израсъл на Запад! Тоест, процесът на радикализацията е започна, развил се е и е достигнал върховата си фаза – на реакция, именно на Запад, а не в някоя източна държава, или арабска „джамахирия“. Това оказва се, не е нищо ново, защото и преди в историята екстремисти са намирали „верния“ и „правия“ път именно на Запад, а не на Изток. Такъв е случаят с едно от най-зловещите политически чудовища – Пол Пот. Салот Сар, известен повече като Пол Пот (съкращение от POLitique POTentielle - „потенциална политика“ от френски език) е водач на Червените кхмери и министър-председател на Камбоджа (официално Демократична Кампучия по време на неговото управление) от 1976 до 1979 г. За това време той избива 1/3 от населението на страната си! Убити са повечето, които носят очила, само защото се счита, че са интелектуалци, а тях Пол Пот не ги понася!


През 1949 г., той получава възможност да изучава радиотехника и електротехника във Франция като национален стипендиант. Франция по това време е обхваната от нарастващия ентусиазъм на комунистическото движение, както днес е на мода друг европейски ентусиазъм – националистическото движение!


По време на обучението си в Париж Салот, или бъдещият Пол Пот, се увлича по идеите на марксизма-ленинизма…именно във Франция, не в родната му Камбоджа /Кампучия/, или във Виетнам, Китай или Корея!


В началото Салот е изключително старателен студент. Докато обсъжда въпроси, свързани с изкуството и философията, той получава възможността да се запознае с философията на комунизма и постепенно започва да възприема неговата идеология. Салот се среща със Йенг Сари, който също учи в Париж с национална стипендия. Тази среща е решаваща за включването на Салот в комунистическото движение. Сари го запознава с Кенг Вансак – централна фигура в антиимпериалистическото движение в Камбоджа. Той осигурява квартира на Салот недалеч от неговото жилище в Париж. Тук младежът има възможност да чете различна литература и започва да оформя своите философ¬ски възгледи, залегнали в основата на бъдещата му политика. Колко познат механизъм за отглеждане на терористи, чудовища и всякакви други получовешки екстремисти, всъщност – механизъм, който действа и днес…! Именно по този начин и днес едни хора приемат други свои „събратя“ или „другари“, които заедно след това организират „борбата“, която се изразява в терористични атаки в европейски столици. Това е същият механизъм, който на практика „радикализира“, но в по-различен нюанс и Пол Пот, който по-късно реализира почти антични и средновековни методи за изтезания на неговия народ, на онези, които не приемат него и канцерогенната му комунистическа идеология!


Всичко започва както и днес, с надеждата, че това е една борба за справедливост и най-вече за демокрация! Именно заради това и Пол Пот преименува първоначално държавата си в „Демократична Кампучия“, както при комунизма имаше „демократически централизъм“.


След завръщането си от Китай Салот /Пол Пот/ прекарва няколко години в Ратанакири, планинска местност в североизточната част на Камбоджа. Тук той продължава да координира действията на анти-правителствените партизански отряди.


Племето, което обитава тези земи, се нарича кхмер ли (планински кхмери). Те обработват колективно земята, използвайки добре известния начин на изсичане и изгаряне на гористи райони, за да си осигурят земеделски площи.


Според Салот /Пол Пот/ животът на кхмер ли, които не познават парите и пазарното стопанство, е чудесен пример за първобитен комунизъм, а колективният начин, по който обработват земята, е най-ефективното средство за увеличаване на зърнената реколта. От тях той заимства идеята за земеделските комуни, които се опитва да създаде по-късно. Ето така той успява да реализира един именно първобитен комунизъм с първобитни подръчни средства – червен терор, достигащ до „лилаво“ – престъпления срещу човечеството…!


През август 1976 г. Пол Пот обявява „четиригодишен план за интеграция на социализма“ и има за цел създаването на благоденстващо социалистическо общество в Демократична Кампучия, която се обезлюдява заради насилието и погромите над невинни хора, а изтезанията достигат умопомрачаващи размери, при това само за някакви си четири години и всичко това с уродливата усмивка на азиатския античовек и масов убиец – Пол Пот!



ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в-к „България“ в София

Няма коментари: