ЗА ПОЛЗАТА ОТ ПОВТАРЯНЕТО НА КЛАС...!

Пътувам си аз мирно, тихо и кротко в автобус 76, седя си до прозореца, гледам си телефона и фейса, както обикновено, когато пътувам и изведнъж гледам навън една лъскава черна кола, популярна марка, но да не правя реклама сега, а вътре в колата, обилно снабдена със светещо като на самолет арматурно табло и богат кожен салон в цвят „крем „Брюле“, бръмчаща, сякаш е с поне два двигателя, а вътре – Гошо…! Гошо ми беше съученик от средното училище, повтаряше един клас, мисля че беше пети клас и така попадна в моя клас.

Та Гошето беше тихо и скромно момче, малко си падаше тъпигьоз, питаш го нещо, а той докато зацепи, какво го питаш, току виж дошла Коледа, а тя тогава не се празнуваше, по идеологически причини..! Гошето всъщност не беше лошо момче, ама беше леко нещо дегенеративен, което обаче повече му придаваше чар, отколкото да го превръща в аутсайдер, макар и да Ви звучи абсурдно...!

Майка му беше работничка в някаква печатница, получаваше прилични пари за онези години и в сравнение със заплатата на моята майка, която беше чертожник във ВиК-институт. Баща му пък беше обикновен работник, но и той явно получаваше добри пари, за разлика от моя баща, който тогава беше асансьорен техник, но не вземаше много пари. По какво съдя, че родителите му получавали доста пари ли, ами по това, как харчеше Гошо. Той винаги имаше пари, е, не много, то тогава почти никой нямаше много пари, а и това беше целта де, за да има достатъчно за останалите малцина – „богопомазаните“…!

Гошето не беше особено добър ученик и това личеше най-малко от факта, че повтаряше клас, а в онези години това се считаше за голям срам. Помързелуваше си Гошко добре, не учеше, а когато го вдигнеха на урок, да го изпитват, той гледаше някак празно, погледът му издаваше нетрезво състояние, сякаш е в друго измерение, вперен напред, непомръдващ, тъп, но доволно упорит..! Дали това беше виртуозна симулация, или просто момчето си беше такова по характер, така и не стана ясно, но пак казвам, беше добро момче - тъпо, но добро…!

Завършихме седми клас и се пръснахме, кой по гимназии, кой по СПТУ-та, техникуми и други. Загубих следите на Гошо и едва днес го видях - удобно седнал в луксозното возило, гледаше напред, все едно е на урок, със същия празен поглед, отегчено въртеше кожения волан, попридърпваше дънките си в чатала, за да се намести по-удобно в автофотьойла с допълнителни екстри и небрежно поглеждаше в страни. Тогава се засякоха погледите ни. Той смръщи вежди, докато явно се чудеше, от къде ме познава, а сетне по лицето му се разля топла усмивка, помаха ми с ръка, като английската кралица от каляската си и точно тогава светофарът му даде зелена светлина. Уви, светофарът за автобуса ми, все още не ни даваше път напред.

Мисля, че Гошо избута гимназията криво-ляво и до там, не продължи да учи. Днес неговата кола струва поне 100 хил. лв., а моята - 6 хил. лв., от борсата за втора употреба в Дупница, при това с таксите и смяната на маслото и ремъците...!!!

Лимузината на Гошо изръмжа като бенгалски тигър на принудителна диета и отлетя в неизвестността на деня. Малко след това светна зелен семафор и за моя автобус. Той запърпори лениво по асфалта и почти прескочи трамвайните релси на кръстовището, а аз се замислих, защо навремето не повторих и аз някой клас, сега едва ли щях да ходя на работа с автобуса, освен ако не е мой личен /!!!/, ...можех дори и шофьор да имам, ако вместо да уча пет години в университета, бях повторил още един клас,…предполагам…!!! ;-)

За teacher.bg