ДЕНЯТ НА ЕДИН…..ДРЪНДЬО….!

Какво всъщност означава дръндьо, аз разбира се не знам, но пък за сметка на това си имам свое собствено значение за тази дума – човек, който само дрънка и нищо не прави, за да спре дрънкането…!!!

И така, какво представлява денят на един дръндьо? Той става, обикновено ненаспал се, насила, при това с доволно количество злокачествено отегчение…! С една дума, знае, че трябва да стане, но това му е доста досадно…! Отива да се изпикае, което му е още по-досадно, защото пърформънсът обикновено има естествено звуково, а не рядко и по-сериозно продължение, а това го натоварва психически още от сутринта и той още по-естествено продължава дрънкането си, което е започнало още със ставането по принуда, когато е изредил поне половината майки на роднините си – лелина, чичина, вуйчова и т.н…!

Следва кафето – далеч по-ароматната част от сутрешните занимания на един дръндьо. После започва задочното „гледане“, но повече слушане на сутрешни блокове. О тук идват първите дневни субдързости на един дръндьо – където лелината, чичината и вуйчината, вече преминават в своите субпродукти и придобиват допълнителни „Е-та“, за подобряване на вкуса, консистенцията и настроението.

След това се задава пътуването в градския транспорт, който упорито и твърде успешно е наричан „адски транспорт“. Тук дрънкането с разни лели и чичи е напълно в реда на нещата и е почти задължително. Новата мода дамите, да си носят чантите, които стават все по-големи по обем, на лакътя на свивката му и съответно да обират ругатни от всички, покрай които минават, защото ги отнасят като бързия влак „София-Перник“, доставят почти оргазмено удоволствие на дръндьото да мърмори.

А дръзновението, с което дамите разнасят своите обемисти принадлежности почти граничи с досадната обязаност да създават непременно внезапен дискомфорт на всеки зачел се във фейсбука на телефона си, или замечтано пишещ поредното – 154-то съобщение на любовницата си от…Луковит, която все по-първично нахално настоява да се премести в София…!

Но това далеч не е всичко, следва най-сладкото – работното място. Тук дръндьото е недоволен дори и от удобствата си, които в повечето случаи определено има, при това не рядко - и в изобилие! Дрънка за кафето, че не е особено топло, или пък в него има паднала стотинка, или пък защото принтерът не работи добре и печати бавно, или зацапва, или защото е дъждовно времето, или, защото колежката е с кофти парфюм, или пък колегата е злоупотребил с резлива домашнярка снощи, или …абе – всичко..!

На връщане от работа дръндьото продължава да дрънка отново за автобуса и булите, които мъкнат чантите си, сякаш са охлюви и носят целия си живот на гърба.

Наистина е интересно, как дамите напоследък започват да носят все повече и по-големи чанти, а и производителите им уйдисват на акъла и чантите вече заприличват на бухчи-чували…! А тези чували се явяват основен довод дръндьото да мрънка повече и повече, но и да се нервира допълнително от суматохата при пренасянето на въпросните чували от точка А до точка Б във въпросното превозно средство от „адския транспорт“…!

Накрая дръндьото вече си е в къщи и мрънкането продължава с вечерните новини, тъпия филм по телевизора, още по-тъпите състезания за най-бързо сготвяне на пържени яйца със сос „Жу“, или както там се казва въпросният буламач, певческите конкурси на всичките телевизии, които се надпреварват, коя от коя да е по-първа и най-първа във водосбора на зрителския интерес.

Лягането е проблем, също и отново…! „Защо точно сега“, „не ми се спи още“ и още от сорта са дежурните мрънканици на дръндьото…!

А заспиването, оооо…, това е единственото спасение от един дръндьо, който и какъвто и да е той, след като разбира се с почти благоговейна досада е "изонодил" благоверната си сУпруга, поне два пъти, в стил - "тирбушон" или "миксер за домашна майонеза", както казва колегата му Ц. В., докато е мрънкал, че надматрака вече е заприличал на пълнозърнест сухар от военните запаси…!!!