 |
| Снимка: vestnikataka.bg |
Падането ни под османско
владичество е процес, който според изследователи на българското житие, твърде
много наподобява днешното състояние на държавата ни. За какво собствено става
дума…?!
Обстоятелствата, които са
актуални по време на процеса на падането ни под османска власт са следните:
ниска духовна култура на обществото, разпокъсаност и феодална обособеност, налагане на мистично
мислене с Исихазма, който прокламира себезатваряне и отшелничество от
съвременността, самовглъбяване, няма кой да се заеме с отбраната на остатъците
от средновековна България.
Ситуацията днес е аналогична: стопанска
криза, духовен упадък и мизерно съществуване, нахлуване на секти и проповядване
на всичко друго, но не и автентично православно Християнство. Хората са се
затворили в себе си, страхуват се от нищетата, от неизвестността, от бъдещето,
от безпаричието, от зависимостите си – и психически, и физически и това води то
отчуждение, което пък води пряко до Терминал 2 на софийското летище, което се
счита за спасение. И на практика то е спасение, защото човек е така устроен, че
непрекъснато търси и намира начини да живее по-добре. Това е смисълът на
човешкото оцеляване, да търси и да намира по-добрия живот, който да му даде
по-добрите възможности за оцеляване, но и за образуването на трайни клетки от
семеен и родов тип.
Колкото повече неяснота има,
колкото повече неизвестните се множат, толкова повече духовността отстъпва пред
чистата диалектика на съществуването. Тогава уязвимостта от чужди, външни
духовни влияния се увеличава и постепенно се превръща в норма, като у нас това
става чрез сектите, които планомерно изместиха и изместват традиционното
Православие. То се сниши до степен на обикновен ритуал, докато сектите, а и
чуждите религии заеха мястото на някакви официални философско-метафизични
доктрини, които доминират над ленивото ни Православие…!
Ситуацията тогава, преди повече
от 620 години и днес се припокриват в смислово отношение, защото семантиката на
историческото време е подобна, рефлексията е идентична и съответно резултатите
очаквано се планират да са същите…!
И тогава, а и сега Европа е в криза.
Църквата в Европа е в криза, защото духовните ценности не са „на мода“. Тогава
- защото тя не може да се справи с чумата, която върлува на континента, а сега,
защото приоритетите на новите поколения не се дублират с нормите на канона. И
ако тогава Европа има шанс, защото благодарение на упадъка на Църквата, поне
така твърдят експерти, се появява Ренесансът, то ние на Балканите нямаме такъв
шанс и упадъкът при нас води до духовна нищета, каноничен хаос, развитие на
ереси, което пък води до събора против еретиците, проведен в Търново през 1360
г. Подчертаваме, че говорим за времена почти 35 години ПРЕДИ падането ни под
османска власт…, което доказва, те това е процес, а не е еднократен военен
успех на османците по нашите земи!
Има обаче и още някои особености,
които касаят падането ни под османска власт. Една от тях вече беше спомената –
чумата в Европа. Причина за това е папата, защото според историци, той, в
борбата си с албигойската ерес, това са богомилите, стигнал до крайност. Понеже
в ритуала на албигойците съществувала практика да се целува котка, папа
Григорий IX
заповядал масово изтребление на котките в Европа. Това довело до рязко
намаляване на естествения враг на мишките, които пък са основен разпространител
на бълхи, които на свой ред са основният преносител на бацила на чумата.
По това време на Балканите вече
няма унитарни държави, българската и сръбската са в процес на разпад, а
византийската държава е оглозгана от османците от почти всички страни. На Балканите
са се навъдили близо 40 феодални владения, които първо, някои то тях, воюват
помежду си и второ, отново някои от тях, подпомагат османците в борбата им с
други феодални владения, като по този начин разчитат на собствен просперитет,
но и оказват енергична подкрепа на завоевателите, които постепенно се укрепяват
на полуострова и налагат властта си поетапно.
Европа, вместо да се обедини пред
очертаващата се опасност от завладяване от ислямския поробител, реагира вяло,
както впрочем и днес, като не отчита опасността и не я оценява подобаващо.
Папата издава своя вула от 25 декември 1366 г., като обявява кръстоносен поход
срещу агресорите-османци, но условието е обединение на православни и католици
под омофора именно на католицизма! Това разбира се не може да стане и на
практика поход не се осъществява.
В същото време чумата е изтребила населението на половин Европа и ще са необходими почти 300 години за възстановяване на „човешките щети“ от пандемията. Карта на поселищния живот в Добруджа и Североизточна България от Х в. показва данните с населените места в тези земи. В рая на Х в. и до средата на следващия XI в. се вижда как населението драстично е намаляло и на практика въпросните зони са почти напълно обезлюдени!
И към всичко това като се добави
сушата в Лудогорието, Добруджа и Бесарабия, заради нивото на Каспийско море, и засушаването
в Мизия, заради така наречената „валежна сянка“ на Карпатите и Стара планина,
положението на Балканите става на практика зловещо, а от това се възползват
османците. Днес тези, които се възползват от почти идентичната ситуация тук са някои
така наречени мигранти, които не търсят по-добър живот, а търсят пряк и открит
път към Европа, където да налагат своя персонален джихад и за съжаление го
намират!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к „България“ в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар