СРЕЩА С ГРИЗЛИ…!

Снимка: novini.bg

Вървя си из коридора на властта тихо, кротко и възпитано, като прехранен ангорски котарак. И изведнъж, ненадейно се натъквам на колежката Х, която ми се нахвърля като мечка Гризли, току що събудила се от зимен сън, продължил поне пет години…! С една дума, хибернацията й е докарала такъв глад, че колежката щеше да ме изяде и физически…, поне с такова впечатление останах…!

„От кога не сме се виждали, къде си, що си, как си, олеее, как хубаво изглеждаш….“…лицемерие та чак дрънчи на поцинкована ламарина…!

Запитвам се, някак така естествено, хайде да не е „асоциативно“, като някои други, как така въпросната Гризли само преди година се правеше, че не ме познава на улицата, беше се надула като жаба в размножителен сезон, носът й събираше дъждовни капки, а сега изведнъж …..шъ мъ изяде….!

Странна работа са хората, докато си „някъде“, „някой“, „нещо“, те са с теб, до теб, за теб, а ако случайно изпаднеш от борда, макар и за малко, ставаш невидим….!

Срещнах въпросната колежка Х и преди няколко години в един хранителен хипермаркет, на входа..! Поздрави ме, защото почти щеше да се гътне в количката ми с майонеза и кисели млека, та нямаше как…! Ама поздравът беше един такъв, като насилен, изотгоре, надменен, високомерен поздрав, все едно казва: „ооо, плебей неден…, бъди щастлив, че съм ти обърнала внимание…!“,  а сега въпросната мадмоазела Гризли ме облива с любвеобилност сякаш снощи сме…таковата…, все едно сме първи приятели…!

Ех, Гризли, Гризли….., не бива така, твърде леко е, гледам зад тежък грим лек нрав криеш, ама не е хубаво така…!

След като ми се насити, Гризли-то се намъкна в асансьора на третия етаж, като котка в прясна мукава, и тежко заслиза надолу към ведомствената столова, за да стане скоро още по-тежка…!

А аз останах на етажа наръфан от лицемерието на една мечка, озадачен от внезапната либоф, връхлетяла ме като тексаско, лятно торнадо, с дъх на някакви ягоди, може би и орхидея, макар и попрестояла на слънце и още нещо, комбинацията от което ми внедри натрапчивото усещане за насилствено прелъстяване. Гризли-то ми беше поднесено непоискано, но за сметка на това студено и без гарнитура… - направо натюр…морт..!

Изчаках асансьора да се върне и аз също се отправих към столовата, но не за да ставам по-тежък на свой ред, а защото гладът отдавна чукаше на вратата ми. В тясното пространство все още се усещаше притискащ остатък от дъха на любвеобилното Гризли, което сигурно вече беше умъртвило поне три солидни пикантни наденици с комбинирана гарнитура, в столовата…!