 |
| Снимка: findupet.com |
Човекът отдавна виждаше, че една
от котките е бременна, ще ражда скоро. Един ден тя просто изчезна, скри се
някъде, както винаги, когато й предстоеше раждане. Не след дълго се чуха
нежните писъчета на малки котенца. Беше родила три, или четири малки. Окотила
се беше в старите черги, в зелената барака, където повечето котки от махалата напоследък
предпочитаха да раждат. Там беше топло, тихо, спокойно, меко, изолирано, тъмно,
високо и безопасно.
Котката ближеше нежно малките си,
като по този начин хем им подобряваше кръвообръщението, хем и ги „маркираше“
като свои, за да ги познава, а и те да я познават. Когато човекът се доближеше
до тях, котката го приемаше леко подозрително и винаги беше нащрек, защото не
знаеше, какво може да се очаква от хората.
Бебетата-котки започнаха да сучат
почти веднага, хранеха се редовно, за да пораснат бързо и да тръгнат по полето
да гонят мишките.
Минаха два дена и котката-родилка
изчезна. Малките, които междувременно бяха останали само две, пискаха почти
постоянно, гладни и притеснени за майка си, която не идваше. Какво стана със
старата котка, така и не се разбра. Дали я нападна куче, дали белка от гората я
изяде, не стана ясно, но котката изчезна, а малките останаха сами и напълно
безпомощни.
Човекът потърси капкомер или
спринцовка, за да храни малките, които все още не бяха готови да ядат от
купичка с мляко, защото бяха само на два дена. Не открил инструменти, с които
да храни малките, той се отказа, като се натъжи. Писъците на котетата се чуваха
из цялата махала. Човекът се закахъри, дали тези малки създания няма да умрат
от изтощение, пискайки постоянно, без почивка, а и без да се хранят…!
В безсилието си да направи
каквото и да е, човекът реши да премести малките при друга котка, но всички
останали, само като чуеха сърцераздирателните писъци на малките, бягаха като от
огън и не ги приемаха за техни малки! Дали усещаха мъката на бебетата по
изгубената им майка, или просто ги беше страх, или пък не им се занимаваше, …кой
знае – котешки работи…!
Накрая човекът се реши да занесе
малките при друга котка, която наскоро също беше родила. Той ги премести,
докато те не спираха да писукат. Котката първоначално ги огледа подозрително,
след това ги подуши и предпазливо започна да ги ближе, като с това показа, че
ги приема. Така малките получиха втори шанс да поживеят още малко…
Няма коментари:
Публикуване на коментар