АМЕРИКАНСКИ ЗАКОН ПОДПОМАГА ДЕМОКРАЦИИТЕ В ИЗТОЧНА ЕВРОПА

Едва ли са много българите, които знаят, че има закон, приет от конгреса на САЩ, който цели подпомагане на демократичните устои в новите демокрации от Източна Европа, в края на 1989 г.

Конгресът на САЩ отговаря на промените у нас, като през 1991 г. приема изменение и допълнение в Закона за подпомагане на източноевропейските демокрации, специално за България. Към края на 2007 г. американската помощ за България надхвърля 600 милиона долара. В страната пристигат доброволци на Корпуса на мира, за да преподават английски и да подпомагат развитието по места, а създаването на Комисия Фулбрайт за България осигурява обмена между университетите.

Законът за подпомагане на източноевропейските демокрации всъщност е популярното име на поредица законодателни актове на Конгреса на САЩ в периода 1989 – 1995 г., при непрекъсната доминация и в двете камари на американския конгрес на демократите и при президентстването на двама президенти – Джордж Х. У. Буш и Бил Клинтън.

Законодателните актове са и финансови, гласуват се различни суми, като през 1992 г. конгресът на САЩ одобрява общ размер (като бюджетна рамка) на финансирането за бившите страни от така наречения „Източен блок“ – до 1,2 млрд. долара.

Първата законодателна инициатива е внесена в конгреса на САЩ на 14 ноември 1989 г., 5 дни след падането на Берлинската стена. Приета е на 28 ноември 1989 г. като Закон за насърчаване на политическата демокрация и икономическия плурализъм в Полша и Унгария. Той касае създаването на демократични институции в тези две страни, посредством помощ за земеделието, развитие на частния сектор, търговията и инвестициите, образователни, културни, и научни дейности, както и на програми с други специални техники в тези две страни. Особен акцент американското законодателство поставя върху премахването на търговските ограничения, либерализация на инвестициите и капитала, включително чрез чужди инвестиции. Друг акцент е развитието на капиталовите финансови пазари в тези две страни, както приватизацията и концесионирането на публични активи.

Посредством многократни допълнения и изменения, американският закон разширява включително екстериториално обхвата си на приложение след Полша и Унгария, и спрямо: Чехословакия през 1991 г., България през 1991 г., Латвия, Естония и Литва през 1994 г., Румъния през 1994 г., бившите пет централноазиатски съветски републики (Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Киргизтан, Таджикистан през 1994 г., Украйна и Молдова през 1994 г., Русия през 1995 г. и последно с Албания през 1995 г.

Интересни са и данните, които предшестват тази помощ от САЩ конкретно за България, които са достъпни в доклада на фондацията на националната Камара на САЩ от 1990 г. Той е озаглавен „Доклад върху проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България“,  подготвен от фондацията на Националната Камара на САЩ за Народна Република България, под ръководството и кнотрола на американските експерти Ричард Ран и Роналд Ът.

Във въпросния план се предлага следната последователност на реформата, според приоритетите на проблемите: За незабавно прилагане - Да се приеме и започне приватизационна програма, включително и на селското стопанство; Да се започне основна парична реформа и да се позволи свободно об­ръщение на чуждестранна валута; Да се премахне контролът на заплатите и цените; Да се вземат мерки за защита на най-бедните слоеве на населението от неизбежните трудности в преходния период; Да се постигне съгласие относно основните принципи на данъчната реформа и размерите на данъците; Да се приемат нужните промени в Търговския кодекс и законите за съвместни предприятия.

За прилагане в средносрочен план се набелязват отделни мерки и те са: Да се реформира банковата система; Изцяло да се реформира данъчната система; Да се промени конституцията, включително и да се приеме нова конституция; Да се проведат широки законодателни реформи, за да се премахнат пречките пред стопанската дейност, включително и пред дейността на чуждестранните инвеститори и външната търговия.

За прилагане в по-дългосрочен план се набелязва трети пакет от мерки и той вклюва: Да се проведат реформи в областта на околната среда; Да се проведат реформи в областта на образованието.

„Българската икономика се намира в период на сериозен упадък. Една от основните причини за него е използването на парична единица, която нито има стойностно покритие, нито е конвертируема. Следователно България по необходимост трябва бързо да предприеме фундаментална парична реформа.

В заключение, докато се преследват по-перспективни дългосрочни финансови алтернативи, незабавно трябва да се проведе програма за стабилизация на лева. Тази стабилизационна програма на лева трябва да включва премахването на контрола върху цените и значително и непрекъснато намаляване на кредитите за държавните предприятия. Освен това трябва да се положат енергични усилия за намаляване на държав­ния дефицит чрез ограничаване на разходите, а не чрез увеличаване на данъците…“, се казва в програмата, известна повече като „Плана Ран-Ът“.

По-внимателният прочит показва, че мерките са били напълно правилни и рентабилни и за времето си, а и за състоянието, в което се намира икономиката и цялата ни държава в началото на прехода ни към демокрация. Изводите са ясни, но те показват и колко обществото ни тогава, а в не малка степен и днес, все още не желае да види истината и не желае дори и да я чуе…!!!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в-к „България“ в София