КАК БЪЛГАРИЯ ВИСОКОМЕРНО ОТКАЗА ПОМОЩ ОТ САЩ ПРЕЗ 1948 г.

Снимка: www.flickr.com

Получаването на колетите в България, предимно от САЩ, в периода след 9 септември 1944 г., когато се установява комунистическия режим у нас, се превръща в истинско приключение.

Колетната служба „Кеър“ започва да оперира в България  през 1947 г. и само за година са изпратени 14 503 колета-помощи за бедстващи и бедни, закупени от техни близки, на символични цени в САЩ.

По информация на главния директор на „Кеър“ - Пол Френч, колетната служба е прекратена за България през 1948 г., а причината за това са недоразумения между българското правителство и „Кеър“.

Малко по-рано, по данни от получени писма от Пловдив, Ямбол и други градове на България, митническата служба в страната ни е започнала да взема голямо мито на изпращаните от Америка колети. Информацията е поместена и в българския емигрантски вестник „Народен глас“. На въпрос към митнически служител, защо се взема такова мито, той обяснил, че такова било нареждането от София – да се взема мито на всичко, което идва от Америка…!

Това на пръв поглед е чисто икономическа мярка, но това е по-скоро маската, която прикрива политическите мотиви. Целта е да се ограничи достъпът на стоки от САЩ, за да могат българите да обърнат взора си все повече към СССР и продуктите, които идват от там, въпреки, ниското качество и съмнителните им характеристики!

В някои от писмата се съобщава, че размерът на митото бил толкова висок, че някои българи се отказвали от колета, защото не могат да си позволят да платят налога и заради това писали на своите близки в САЩ, които пращат колетите, да не им изпращат повече такива, защото митото било твърде високо и по този начин, като не се получават колетите, губи и изпращачът, който плаща за тези продукти, а губи и формалният получател, защото не получава онова, което му е изпратено.

Оказва се, че за колетите със стари дрехи и храни не се плаща никакво мито, но за колетите с нови дрехи, обувки и лекарства въведеното мито е невероятно високо, все едно човек си купува въпросните продукти на свободни цени.

По този повод семейство Шипкови от Медисън, Илиноис, които имат роднини в гр. Казанлък, се обръщат със запитване, как стои въпросът с изпращането на колети в България и получават отговор от близките си хора на 26 април 1948 г., който гласи: „…както ще забележите сведенията, които Ви са дали, са доста тенденциозни. Наистина мито се взема, обаче за неща които са нови и доста обемисти. Но ето и самите сведения, които ми даде чиновника тук: …пратка с 200 гр. Захар и 5 кг. Шоколад на прах – платено мито 4500 лв. За пратките с хранителни продукти мито не се плаща…Пратка с две пардесюта /палта/ нови и един нов костюм – платено мито 2000 лв. За пратка със стари дрехи не се плаща никакво мито. Пратка с четири чифта нови обувки – платено мито 1200 лв. Пратка на шевна машина – платено мито 1200 лв. Пратка с 8 килограма копринени платове – платено мито 2000 лв. Пратка с 12 метра копринен и вълнен плат за костюми, платено мито – 2000 лв. Пратка със захарин – 50 гр., 100 броя аспирин, 2 кг. Сапун, 50 игли шевни и друго нещо – платено било мито 2000 лв. От горното е видно, че за стари дрехи и хранителни продукти не се плаща никакво мито….“. По-нататък в писмото се споменава, че някои изпращат много продукти, с които се предполага, че се извършва „нерегламентирана“ от държавата търговия в България.

По това време в страната един метър вълнен плат струва над 15 хил. лв. това естествено създава възможност за търговия, но от друга страна пък, какво от това, че се прави търговия, от която хората да могат да си добавят малко така необходими средства към и без това мизерните си заплати в следвоенните години…!?

В онези години тънкият копринен плат на метър струва над 3000лв., 1 кг. Сапун струва 1400 лв., а шоколад въобще дори и не се намира…! Черният пипер на килограм струва 5-6 хил. лв. И макар хората да призовават към спокойствие, става ясно, че освен военните години, които по принцип са тежки за икономиката ни, в продължение на няколко години е имало и невероятни суши, които също са допринесли за оскъдицата.

„…Един човек на заплата не може да купи нищо. Държавните чиновници са зле, също и чиновниците по частните предприятия. Техните заплати, ако рече човек да купува това, което му е необходимо, няма да му стигнат за 10 дена от месеца. А скъпотията расте постоянно. Самата държава е отворила магазини със свободни цени, които са по-високи и от самата черна борса /нелегалния пазар/. Това още повече повдига цените. А снабдяването по нарядните купони е толкова лошо, че въобще една незначителна част се дава.“, се казва в писмо, публикувано в емигрантския вестник „Народен глас“ в САЩ.

С една дума изводът е, че икономическата ситуация в България е наистина отчайваща и налагането на допълнителни разходи и за мита, за колетите от чужбина и най-вече от САЩ допълнително ограбва хората, които и без това са притиснати до ръба на мизерното съществуване.

Пакетите, които се изпращат в България от „Кеър“ с цел за подпомагане на бедстващи и бедни съдържат полезна храна на стойност 22 паунда. Те се изпращат в България и в 13 други държави в Европа. Пакетите се заплащат само по 10 долара в САЩ, от изпращачите. Такъв е случаят с Любка Младенова в България, чиято майка била болна, а баща й загинал през Втората световна война. Любка е щастлива с такъв получен пакет от „Кеър“, пише същият вестник „Народен глас“.

Друга реклама пък съобщава, че всички, които имат желание могат да подпомогнат своите близки в България чрез такъв пакет, закупен в главния офис на компанията в Ню Йорк. В България „Кеър“ има над 90 представителства в градове и села, които почтено доставят изпратените от САЩ пакети с одеяла, храни и други необходими продукти.

Уви, правителството на комунистическа България високомерно спира тези помощи, но не предлага алтернатива, при това действието му е по чисто идеологически причини...!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в-к „България“ в София