ОТРАЗЯВАНЕ ЖИВОТА И ДЕЙНОСТТА НА ВОЕННИТЕ ФОРМИРОВАНИЯ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В ПЕЧАТНИТЕ МЕДИИ

Снимка: Капитал

Военните формирования на Българската армия за съжаление не намират напоследък достатъчно представително място в печатните медии у нас. Причините за това са няколко, сред които се открояват основно три. Първата от тях е, че военните формирования попадат в обектива на оперативната журналистика едва тогава, когато има някаква съществена причина за това, а това обикновено са скандали, значими новости и редки изключения. На второ място, причина за тази ниска интензивност на интерес на печатните и не само на печатните медии, към военните формирования се съдържа в относителната, но неизбежна монотонност на събитията в тях. Третата причина е „представителна безинтересност“ – тоест, събитие на практика има, но то не представлява интерес за медиите, които го пропускат, или го отразяват вяло.

Повечето медии имат интерес към дадено събитие, ако на него ще присъства официално лице, на което биха могли да зададат актуални въпроси. Тоест, празник на Военна академия „Г.С. Раковски“ е събитие за медиите, но те са там не основно заради празника, а заради министъра, или заради началника на отбраната, които могат да бъдат питани и по други теми, които интересуват медиите, които теми са по-актуални, обществено значими и дори социално ангажирани.

Печатните медии, особено напоследък, не проявяват особено жив интерес към армията и живота в нея, в частност – военните формирования, първо, защото печатните медии драстично намаляха, поради пазарните механизми и особености, които изведоха на преден план електронните медии. На второ място, печатните издания в повечето случаи реагират по-бавно, защото вестникът излиза формално погледнато „утре“, докато сайтът, телевизията, радиото, или агенцията „правят“ новината „днес“ и сега…!

Конкретно за вестник „Българска армия“, нещата са по-различни, защото това е ведомствен вестник, който отразява официалната политика на Министерството на отбраната и Българската армия, а специализацията на изданието го превръща в бутикова медия, която не просто отразява една официална политика, но и продуцира своя собствена тематична линия, която формира специфичен медиен стрийм. Това може би основно отличава военния вестник от останалите печатни медии. Разбира се, списанията, които отразяват военния ресор, също имат своето специфично място в печатните медии, които отразяват живота и дейността на военните формирования на Българската армия. Те обаче имат повече възможност за анализ и моделиране на професионален коментар.

Вестникът все повече се превръща в една романтична медия, която остава. Вестникът е веществен, новината в него може да се пипне, тя е жива, защото е достъпна и независима от ток, интернет, или електрическо възпроизвеждащо устройство.

За съжаление, печатните медии, които все повече намаляват у нас и отстъпват пред електронните медии, все по-малко и по-кратко се интересуват от живота и дейността на военните формирования на Българската армия. Остават някои провинциални печатни издания, които все още „държат фронта“ и отразяват събития във военния ресор на местно ниво. Поделението като такова – военното формирование, на практика не представлява особен интерес за печатните, а и за останалите медии, освен ако съответното формирование не е щаб на вид въоръжена сила, или пък „специалните сили“ – 68-ма бригада, примерно! Дори и тогава, щабът на ВМС, например, остава леко в медийна сянка. Интерес може да предизвика една авиобаза Граф Игнатиево, например, с някакви показни полети на „екзотични“ самолети.

Едно обикновено поделение, бригадата в Стара Загора, например, не предизвиква особено оживен медиен интерес, включително и от страна на печатните медии. И именно тук е мястото на вестник „Българска армия“ и останалите военни медии, които запълват този вакуум, тоест, те търсят и намират човешките истории зад фасадата на словосъчетанието „военно формирование“. И преди, а и сега, зад „портала“ винаги е имало хора, живи хора и именно военните медии намират тези лица и ги показват не самоцелно, а като пример за висок професионализъм и съхраняване на човешкото. И ако трябва да обобщим, и електронните, а и печатните медии донякъде са длъжници на армията, защото те я третират като източник на новини, тогава, когато има или скандал, или нова техника,  когато един сержант нарисува една картина, да речем, това сякаш не е новина и то не е, защото така се структуриран медийният интерес…!

Печатните медии освен, че вече се превръщат в една романтика в съвременната журналистика, те все пак са основата, те са първото стъпало. Някога, през войната, военният вестник е бил като комюнике, или бюлетин, който е бил основен източник на информация в окопите. Да, тогава сайтове не е имало, радиото е предавало новини, но вестникът е този, който е оставал, за да се чете и препрочита, защото емисията на радиото минава и отминава, но вестникът остава във веществените спомени…!