Преди почти едно десетилетие йеродякон
Петър Граматиков пише: "Последователи
намира идеята за провъзгласяване за светци на онези български първенци,
отказали да сменят вярата си след завладяването на Търновград и приели
единодушно смъртта от ръката на завоевателя-иноверец на хълма Царевец."
Става дума за политическия и
най-вече за военния елит на Второто българско царство, хората, които защитават „царевия
град“ – Търново при падането ни под османска власт. Става дума за „просияването“
(обявяването за светци) на едни достойни българи, които са неизвестни почти изцяло.
Никой, или поне огромното болшинство от нас днес не знаят, кои са тези хора -
поименно, отдали живота си като мъченици на вярата и на родината си, защитавали
достойно столицата на България в края на ХІV в.
Притесняваме ли се да обявим
войни за светци, та нима Свети Георги - покровителят на войската, не е имено
войн, или пък Свети Димитър, или пък Свети Мина…!? Копията, с които те са
изобразявани, не са символ на агресия, те са символ на защитата на христовата
вяра, защита, показана ни от хора, отдавна прославили се като светци.
"…Не можем да не припомним разгорещената
дискусия около обяваването за светец на Васил Левски (йеродякон Игнатий) преди
няколко години, както и на онези 90 духовници, канонизирани от Синода с
наместник–председател Инокентий Софийски за свещеномъченици на Българската
Православна Църква, жертви на /политическата
система в страната в периода 1923-2002 г./…“, пише още йеродякон Петър
Граматиков.
Всички и всеки има заслуги, когато те са доказани. За Левски, за жертвите
на политически репресии няма никакви съмнения, още по-малко са пък съмненията
за защитниците на Търновград– военния елит на България в Късното Средновековие.
„…Родопския
евангелизатор отец Боян
Саръев, енорийски свещеник в гр. Кърджали, от името на своето движение „Св.
Йоан Предтеча”, призова за канонизация на 200 невинни дечица, посечени по време
на една от многобройните бежански вълни от Източна Тракия и Македония към Майка
България. Очакванията са големи и за евентуалната канонизация на големия
православен Архипастир Серафим (Соболев), чийто гроб в Руската църква в
столицата София е всепризнато място на благоговейно поклонение от целия
български православен народ и който чудотвори там вече десетки години“, казва още йеродякон Петър
Граматиков. И днес ние вече
сме свидетели на канонизацията на Архиепископ Серафим Соболев, която беше прогласена.
„…Наистина
вопиюща е необходимостта от засилване работата по запазване и почитане делото и
жетвата на множество родолюбиви българи..”, смята още йеродякон Петър
Граматиков , защото само така
ще заемем полагащото ни се достойно място в Европа,
„където нашата история, култура и духовна
традиция, биха били ценен принос в общата ценностна система и гаранция против
всеки вид асимилация, за да просъществува България и народа ни през новото
трето хилядолетие".
За в. "Българска армия"
Няма коментари:
Публикуване на коментар