ЦЕЛИБАТЪТ НЕ Е ПРИНЦИП ЗА ПРЕВЕНТИРАНЕ НА ЛУДОСТ, ИЛИ ЗАЩО МОНАСИТЕ НЯМАТ ДЕЦА…?!?!?

По пътеките на Света гора...

Този текст не е за всеки, по-скоро е за онези, които не са навътре в материята. Не че аз съм особено навътре, но си позволявам да споделя нещо, което ми е интересно, което струва ми се би било полезно за някои и би било в известна степен възпитателно, без да имам каквито и да е претенции, за каквото и да било!

Неотдавна мой приятел сподели, че монасите, тоест – черното духовенство са целибатни, тоест – те не бива да се женят и съответно – омъжват, както и не могат да имат деца, освен ако преди обета си, вече имат такива! Този мой приятел обясни това, като ми сподели, че в Библията няма нищо случайно и именно, че не случайно на черното духовенство е „забранено” да има деца, за да не оставят поколение. Иначе казано, понеже монасите и монахините не са особено на ред с главата, те не бива да оставят поколение, за да не би и децата им да са такива – не особено на ред с главата…!

Разбира се, повечето тук знаят причината, но все пак, аз си направих труда да попитам именно монаси, защо е необходимо да са целибатни, тоест, защо не бива да се женят, да правят секс и защо не бива да имат деца!

Отговорите им са колкото ясни и стандартни, точно толкова и полезни и необходими, струва ми се!

Монашеството е преди всичко подвиг. В Свещеното писание на Стария завет имат предобраз на самото монашество – така нареченото назорейство. Господ Христос също е бил назорей. Това са определена категория само и единствено мъже, които решават да се въздържат от някои неща, заради Бога, за да мога да измолят нещо, или просто, за да постигнат едно по-особено общение с Бога. Има дори хора, които са били женени, но са приемали назорейство за определен период от време – например за пет години, като в този период мъжът оставя жена си и отива в пустиня, или в пещера, не си подстригва брадата, не яде месо,не се употребява алкохол и не се докосва до жени. Това е предобраза от дълбока древност.

Идеята е, че този, който иска да практикува общуване с Бога не трябва да практикува секс. Едното и другото са взаимно изключващи се по една много особена логика.

Епископатът по време на Вселенските събори е решено да бъде само от монаси, за да може монахът, който е отдаден само на Църквата, да се грижи за нея, като се смята, че той ще се грижи най-добре за Църквата.

Има представители на черното духовенство, които имат деца, при това родени, след като бащите им, респективно – майките им, вече са били монаси/монахини. Това обаче, според Църквата, са нещастни деца, защото са заченати в грях. Целибатът не е принцип за превентиране на лудост! Има психично болни хора, които имат деца и децата им не са носители на заболяването, което показва, че този тип наследствена обремененост не е задължителна. Поради факта, че повечето генетични белези се предават по-активно през едно поколение, правени са изследвания в конкретни случаи, които също са доказали, че дори и внуците на психично болни хора не е задължително да онаследят заболяване на своите баби, или дядовци с подобни заболявания, като например шизофрения.

Целибатът при свещениците-католици е проблем, поставен още през 10 в. Католиците твърдят, че така нареченото Антониево монашество, по времето на Свети Антоний, е било само монашество, не ставаш йеродякон, не ставаш йеромонах. Малко след Свети Антоний обаче живеят други светци, които са ръкополагани. Тоест, тези Свети отци, които са монаси, приемат върху себе си свещен сан и стават дякони и свещеници. Първо са само дякони, а по-късно стават и свещеници. Дякон обаче не е било точно това, което е сега в днешната Църква.

Това е древната практика, но Църквата градира, има развитие и това води до там, че Светите отци са обсъдили, какви могат да бъдат свещеници. Както някои от апостолите, като Свети апостол Петър, Свети апостол Павел и други, са били женени, така няма пречка и свещениците да бъдат женени.

Римокатолиците приемат, че за да е по-отдаден на Църквата човек, той трябва да не е женен. При нас не са искали да правят свещенството мъчно за хората и заради това са разрешили то да бъде и за женени.

Има два варианта, има избор при нас. Ако някой иска да е свещеник, може да се ожени, може и да не се ожени, ако се ожени остава в така нареченото бяло духовенство, ако не се ожени, може да бъде в така нареченото черно духовенство, където да стане йеромонах, тоест – пак свещеник.

Има и трети вариант, при който Източната Църква приема с голямо изключение целибатни свещеници, което обаче означава, че приелият това, не може да се ожени. Това не е нито монах, нито пък женен свещеник. Това са така наречените рософорни свещеници и рософорни монаси. Това формално е най-леката форма на монашеството, твърдят богослови-монаси.

Или иначе казано и в заключение, това, че монасите нямат деца и не бива да имат деца, не е за да ограничим лудите, а заради една по-изчистена форма на общение с Бога.

Има монаси и монахини, които стават такива заради силно изживяване, някакъв проблем, житейски, здравословен, дори и психически, или пък просто от куртоазия, но има и такива, които са станали монаси и монахини, защото са искали да поемат този подвиг върху себе си. Те не са луди, така че ако при останалите формално може да се ограничи някаква форма на лудост със забраната за поколение, то при другите…, какво ограничаваме там – добродетелта ли….!? А принципът, че покрай сухото гори и мокрото, струва ми се, че тук е напълно несъстоятелен! 

За фейсбук-групата "Православни новини"