В ИГНАТИЕВО НАПАДАТ СВОБОДАТА НА СЛОВОТО!

www.zadkulisite.com

На кого пречи свободата на словото? Очевидно отговорът е – на тези, които нямат полза от това, да се знае истината. 

Свободата на словото е подложена на истинско изпитание в град Игнатиево до Варна, където се оказа, че джебчийки, които са се ползвали със защита от институции, издигат палати с крадени пари. Разследването е на Вероника Димитрова от  „Нова телевизия”.

Вече има опити да се издевателства над журналисти от „Дарик” и от „Труд”. Тенденцията, защото това вече е тенденция, се засилва от месеци и години. Всеки опит да се направи репортаж, или дори някакво разследване по въпроса, води до не просто неприкрита, а направо до открита агресия срещу журналистите.

Последният такъв зрелищен „спектакъл” беше с опита на Миролюба Бенатова да разговаря с роми от Сливен. Тогава прозвуча и „изстрелът” – „Българите на кайма…!”, който беше сякаш един невинен детски протуберанс, уви, оказа се, че не е съвсем невинен…!

Агресията срещу журналистите се засилва видимо, защото очевидно, професионалните им попадения са все по-точни. Това отключва напълно неоснователна, но обяснима агресия към тях. Именно това налага правила, които да защитават практикуващите тази професия, защото в противен случай свободата на словото е заложена на карта.

Самочувствието на някои твърде примитивни хора стига до там, че когато откажат коментар пред микрофона на колега, това сякаш ги прави по-значими, сякаш това е някаква пирова победа над самата журналистика. Такъв е случаят  в Игнатиево. Журналист пита местен, къде, живее, а той, понеже не иска да се види, че къщата му вероятно е с размерите на селска прогимназия, а не може да обясни, от къде има средства за това, отказва. Това е някаква странна, почти трагикомична гордост, една „пластмасова” самовлюбеност, която „дава крила”, само че крилата са споени с восък! Това е още ретроградна самонадеяност, която се огъва, скърца, но води единствено и само до порочната упоритост на един примат!

Насилието над журналисти не е победа, то дори не е повод за възгордяване, това е срам, огромен срам и издава обезоръжаващо интелектуално безсилие…!

Не журналистите са виновни за това, което посредством професията си представят пред публиката в лицето на гражданското общество.

Проблемът е, че журналистиката е дразнител, защото „рови”, а както добре знаем: „…разровиш ли го - ще мирише…!”.

Проблемът още е и в това, че някои бабаити, с анцузи и без анцузи, се възприемат като недосегаеми. Това доведе до обира в църквата в Гърмен и то в момент, когато етническото напрежение там беше на ръба. Същите хора, със същото безотговорно мислене нападат журналисти и издевателстват над търпението им на професионалисти и на хора, сега и в Игнатиево.

Целта е една, да се разсее аудиторията, да се каже: „Е, какво толкова е станало”….., само че, така не става. Българинът отдавна не е овца и гледа, слуша и чете интелигентно.

Нашата работа е да питаме, ЗАЩО, работата на държавата е да се впрегне сама в оглавника на законите си и да заеме ролята си на стожер. Ние поставяме проблемите на дневния ред на обществената информираност, журналистите не сме част от проблема, а напротив – част от разрешаването му сме.

Е, ние си свършихме нашата работа, зададохме въпросите, осведомихме обществото и сезирахме институциите, сега е дошъл ред и на държавата…! Да видим!

За sbj-bg.eu