 |
| Снимка: www.ploshtadslaveikov.com |
Издигнахме паметник на цар Самуил.
Най-сетне в София, столицата на съвременна България да има паметник на чисто
български владетел! Като се замислим, има паметник на Царя Освободител, само
дето това не е български цар, да, признателни сме, само че той не е бил цар на
България…! Има паметник и на поредица руски/съветски архетипи, но не и на
български. И катедралата ни „Св. Ал. Невски” не е посветена на български
светец, да не говорим за бутафорно-политически паметни комплекси като все още
съществуващите „Братската могила” и „Паметникът на Съветската армия”. Една
глава на Стамболов направихме в градинката пред военния клуб в София, но тя не
е достатъчна, за да ни „отсрами” пред историческата памет.
Въпреки, че това е първият и
единствен за сега паметник на български владетел в София, при това паметник от
такава величина, отново се намериха хора, които да разкритикуват монумента.
Проблемът бил, че очите на
паметника щели да светят! Всъщност, става дума за определен особен вид технология,
при която, когато се насочи светлина срещу очите на статуята, те фосфоресцират.
Това обаче притеснява някои и те виждат
в новата културна придобивка, откровена халтура!
За други пък, това, че очите на
царя ще светят е нещо като подигравка, предвид факта, че неговите войници са
били ослепени и той умрял, след като е
видял жалката гледка! Има обаче и друга гледна точка, а именно, че именно
неговите очи светят дори и днес, в памет на ослепените!
Разбира се, не можем да пропуснем
без внимание тези мнения, но едва ли това е най-важното. Както коментираха
твърде много хора, нима оправихме икономиката, социалната сфера,
здравеопазването и всичко останало, та опряхме до очите на Самуил…!
Положителният факт е, че имаме
най-сетне паметник на наш си, чисто български владетел, който е разположен в центъра
на София. Беше комично в македонската столица Скопие да има паметник на
българския цар Самуил, а в София да няма такъв!
Паметникът е спорен, според някои,
точно толкова, колкото и паметникът на Орфей на последната спирка на софийското
метро, при летище София. Оказа се, че
паметникът на Орфей не просто не дразни никого, дори напротив, оценяван
е по достойнство. Много чужденци, още влизайки в „тубата” на метрото, бързат да
се снимат. Едва ли един грозен паметник ще предизвика интереса на хората, та да
застанат те и да се снимат до него…!
Истерията с този паметник обаче
беше голяма, когато той беше открит официално.
Сега отново ставаме свидетели на
истерия, с паметника на цар Самуил. Кому е нужно това, защо се вглеждаме толкова
много в очите на този паметник? Не е ли по-важно, какво е посланието на
паметника, какви чувства извиква той в нас като българи? Какво значение има
това, дали ако към очите му се насочи изкуствена светлина, те щели да
фосфоресцират….!?
Ние продължаваме да сме царе на
дребнотемието. Вместо да видим паметника като нещо, което ни прославя като
древен народ, което ни напомня за славното минало, което пробужда националната
ни памет, ние се вторачваме с маниакална упоритост в един детайл. Раздробяваме
конструкта на цялото, за да изкритикуваме нещо малко, с което да окепазим
цялото? Но защо?
В България нямаме значим паметник
на Свети Цар Борис І, на наследника му Симеон Велики, на Крум Страшни, на
Аспарух дори! Единствено ни „отсрамва” така нареченият „Попа”, което звучи с
някакво прекомерно пренебрежение. Безразличието, с което преминаваме покрай
паметника на Свети патриарх Евтимий в София демонстрира, как обществото ни
сякаш до сега е неглижирало своята собствена памет.
Едва сега, именно с този паметник -
на цар Самуил, ние вероятно трябва да се сетим, че българските владетели трябва
да бъдат увековчени, трябва да им се отдава заслужена почит, а това става, като
ги помним, като изучаваме делата им и като им издигаме паметници.
Всъщност, тук важи една стара максима,
която гласи, че който не храни своята армия, ще храни чужда армия. Перифразата
би могла да звучи, че който не издига паметници на своите царе, друга държава
ще го направи, както това стана в македонската столица Скопие, където вече се
появи цяла плеяда български паметници.
Вече се роди и първият виц по тази
актуална тема: Какво би казал актьорът Стефан Данаилов, когато види новия
паметник на цар Самуил? Първото, което би казал е: „Ти знаеш ли, че имаш
страшни очи…!”.
ВЕНЦИСЛАВ
ЖЕКОВ
кореспондент
на в. „България” в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар