ПАСТИРСКА УСМИВКА ПРЕДИ СВЕТСКИЯ СЪД…!

Защо и нашите расоносци не се усмихват
повече, като тези в Гърция...!? 

Напоследък все повече става модерно сякаш да се водят дела от името на Църквата към миряни и като че ли по-рядко от миряни, към Църквата, но и това го има! Пореден, но едва ли и последен, е случаят в Пловдивска епархия, където владика иска да съди миряни, защото ….не го харесват…! Един навъсен, сърдит, сприхав, дори озлобен владика…! Няма да коментираме причините за това, дали са „синтетични”, или са си чисто „органични”….!

Питам се, какво ще постигне с това този владика!? Добре, да предположим, че успее да осъди миряните си, и…., какво, ще се почувства овъзмезден ли, ще му олекне ли, ще бъде по-велик, отколкото вече е, или пък ще го заобичат повече, ще му имат страх, или какво…? Щял да защити основното си човешко право да бъде прав, защото по думите му, бил оклеветен…!

Добре, да предположим, че е така. Тогава ако той сам не може да докаже, с поведението си, че е прав и че го клеветят, тогава, какъв владика е въобще….!? Нима е необходимо да търси помощ от светската власт, от съда, за да защити достойнството си на владика…!? Съдът ли трябва потвърди владишката му власт и достолепие…!?

Странно е, когато един човек, бил той и владика, търси помощ от „света”, за да доказва нещо в „духа”…! Тогава той изглежда безсилен…! Да, има право, всеки има право да се защитава, когато се почувства застрашен, оклеветен, или обиден! Владиката също е човек, само че, той е обвинен в качеството му на владика, а не е нарушено негово човешко право като индивид. Следователно съдът, който би трябвало да е компетентен по защитата му е църковният, а не светският съд! Така поне звучи справедливо!

Оставяме настрана, кой крив, кой прав, коментираме само онази странна видимост, която виждаме. Защо владиците ни, дори голяма част от монасите ни, са така, сърдити, нервни…!? Защо?

Познавам монаси, които се усмихват. Те имат красиви усмивки. Защо останалото болшинство не се усмихват! На кого са сърдити?  В Гърция, например, почти постоянно виждам усмихнати свещеници, архимандрити, че дори и митрополити!

У нас, преди седмица ми се удаде възможност да поздравя един роден епископ. Едва го познах, взирах се в него и когато вече бях сигурен, че е той, усмихнах му се. Отговорът от него беше нещо средно между реакция на вадене на тежка картечница от мен или най-малкото - отзив към човек, който му е изял обяда….!

Някои владици, а и не само владици, са готови първо да ни осъдят /дори и в съда…!/, вместо първо поне да се опитат да ни се усмихнат….! Не говоря за онази „синтетична” усмивка, говоря за истинска, за пастирска усмивка, преди всичко – за човешка усмивка! Това е, от което имаме нужда първо,  пък сетне, ако толкова са ни се обидили, нека и да ни съдят, но първо поне да ни се усмихнат…!

Та така, за съдебните дела в Църквата…. Ще се съдят и съдът вероятно ще постанови: „Виновен, защото не обича владиката си…!” и после като настане една любов, та ще си покъсат епитрахилите от любовно нетърпение…! 

За фейсбук-групата "Православни новини"