СЪБОРЪТ НА КРИТ –ВСЕЛЕНСКИ ИЛИ ВСЕПРАВОСЛАВЕН?

Снимка: news.bnt.bg

Много хора продължават упорито да разсъждават върху факта, как са били провеждани Вселенските събори и да ги сравняват с настоящия, който обаче не е Вселенски, а е Всеправославен…!

Това е събор на православните, от които се очакваше да покажат своето единство и да се произнесат по актуални проблеми. Вселенските събори са изграждали догматически Църквата и са систематизирали тези правила.

Твърди се също, че ако някоя Църква отсъства нищо няма да може да се реши сега! Ами при провеждането на всички поместни  и Вселенски събори участниците не са били единодушно съгласни с всичко. Нима Арий, Несторий, Македоний и много други, които са били редовни членове на тези събори са били съгласни…!? Съвсем не…! На съборите винаги е имало големи разномислещи групи. Имало е спорове и дискусии.

На четвъртия Вселенски събор три църкви не вземат участие – Египетска, Сирийска и Арменска и въпреки това съборът се е провел и той Е КАНОНИЧЕН, че и Вселенски е…! Този събор дори е със специален статут. На първия Вселенски събор почитаме сто и малко свети отци, е толкова ли са били тогава епископите в Църквата…!? Това не са всички…!

Сегашната административна структура в Църквата няма нищо общо с административното деление и структура на Църквата до VІІІ в. Тогава не е имало такива национални църкви. Тези понятия са били много размити, а днес има опити това да се абсолютизира.

Правени са и регионални събори, които не са действали постоянно, както действат сегашните синоди, а са събирани по определени поводи. Не може да се сравнява ситуацията днес с положението на Църквата в ранните векове.

Настоящият събор, според самите участници в него, е различен и от поместните, и от Вселенските събори. Той не е нито едното, нито другото и няма амбиция да бъде такъв. Това е уникален по рода си формат на Православната Църква, при който се събират видни представители на поместните православни църкви и чрез богословски диалог и спорове трябва да стигнат до заключения, касаещи актуалната ситуация в света, в който всички живеем.

Ако всички бяха отишли на събора в Крит, щяха да се разгледат наистина актуалните въпроси и да се каже, кое Православната църква приема и кое отхвърля категорично. До момента няма нищо, което да събуди някакво притеснение в работата на този събор.

За съжаление винаги в нашата църква е имало група на лумпени. Някои си позволяват да се въобразяват като светци. На една такава жена, на стената й във фейсбук пишеха „….моли Бога за нас…!”, а тя никога не каза, че тя не може да моли Бога, тя приемаше такова отношение към нея, като към свят човек. Това са хора в духовна прелест и за огромно нещастие те се оказват в обкръжението на някои архиереи.

Много от хората, които са против събора, по думите на проф. Калин Янакиев, повече се страхуват от дявола, отколкото – обичат Бога. Те нямат това отношение на християнина към другия човек, а именно с любов. Те изпитват омраза. Това е едно юдейско отношение към хората. Юдеите мислят, че са повече от останалите хора. В Християнството такова нещо няма. Тези хора се държат като богоизбрани, което няма нищо общо с учението на Христос, изложено в Евангелието. Това са юдействащи хора, юдействаща секта вътре в Православната църква. Те изповядват религия, много близка до юдаизма. Те мразят всякакви грешници, какъвто и да е грешника, те го мразят.

В Библията пише да мразим греха, но да обичаме грешника! Те обърнаха тезата на – да мразим и греха, и грешника! А свети Макарий Велики именно с доброто си отношение към грешниците е успял да отвърне от заблудата му един човек, който е проповядвал ерес. Той е общувал с него и именно заради това е важен диалогът с другите, нещо, което нашата църква не прие, не поиска да води диалог и отказа участие на събора на остров Крит!

Докато сочим грешника с пръст и го хулим, той няма да дойде при нас. За да дойде той на себе си, трябва да му протегнем ръка, а не да го замеряме с камъни.

Руснаците привнесоха в Православието изключително много елементи от римокатолицизма. Те превърнаха Руската православна църква в една римокатолическа църква.  Вътре може да се видят много елемент и идеи от католиците.

По време на управлението на Петър Велики се прави една брутална реформа на Църквата. Той изменя в основи РПЦ и унищожава традиционния вид на Църквата. След смъртта на изтормозения патриарх Адриан, започва въвеждането на новостите. До тогава в църквите не е било възприето да пеят жени. По вмешателство на цар Петър в храмовете започват да пеят и жени и се появява западното хорово пеене. Това е влияние от католицизма. До тогава високите партии са били така нареченият дискант – детски глас. Това е заменено от женски гласове. Иконописта се изменя и приема западен вид. Иконите стават твърде реалистични, а нямат този характерен аскетизъм.

Храмовете вече се строят в западни архитектурни стилове. И в Москва, и в Петербург, а и навсякъде навлиза барока, класицизма. Те приличат по-скоро на обществени сгради, но не  на църкви.

200 години Московска патираршия се е управлявала по много особен начин. Това е така нареченият синодален период, когато императорите са назначавали така наречения оберпрокурор. Това е лице, което е защитавало интересите на монарха и е можело да отменя решения на Светия Синод и не рядко го е практикувало това право! Появяват се дори форми на инквизиция. Имало е и желание по времето на Свети Сергий Радонежки официално да се учреди православна инквизиция в Русия и благодарение именно на усилията на светеца, който напуска пустинята, където живее и участва на стоглавия събор, това не е допуснато. Това е опит за брутално изкривяване на православната вяра – създаването на инквизиция по римокатолически пример.

В момента руската църква се опитва да внуши, че Вселенската патриаршия няма авторитет в лицето на патриарх Вартломей. Никога обаче вселенският патриарх не е имал монархическа власт и не е упражнявал такава власт. Личността, която е извършвала монархическата функция е тази на византийския василевс.

На първия вселенски събор император Константин е бил почетен председател на събора и е наречен външен епископ. След това всички събори са били организирани именно от императорите. Епископите са се явявали по заповед не на вселенския патриарх, а по заповед на императорите!

Руският патриарх жестоко греши, защото той се опитва да дискредитира вселенския патриарх, като казва, че той не е монарх. Но той няма и такава претенция, защото това не е функция на патриаршеското достойнство. Това, че през ХV в. султанът, а не някой друг, е дал на вселенския патриарх правото да носи корона, жезъл и мантия, които са символи на монархическата власт и чрез него това навлиза в употреба от всички епископи, това не превръща нито един от тях в император, напротив, те продължават да си бъдат епископи. Именно поради това руснаците се опитват да обясняват, че вселенският патриарх нямал авторитет.. Напротив, той авторитет има, но не е необходимо да бъде овластяван като монарх, както очевидно смятат в Русия, за да има той престижа на пръв между равни….!

Никога обаче вселенските патриарси не са имали такъв авторитет, с който да управляват чрез него, защото не това е била целта! Никога Православната църква не е имала един глава на Земята. Главата на Православната църква е на небето и това е Христос. Епископите на Земята са равни, работата на вселенският патриарх е да бъде пръв между равни ПО ЧЕСТ, НО НЕ И ПО ВЛАСТ, както и е!

Руският патриарх иска да измени ситуацията и първият да не е по чест, а по власт, защото разчита, че най-много вярващи има в  Русия, следователно властта на руския патриарх е най-голяма.

Чрез сателитите на Московска патриаршия, а именно – слабата Антиохийска църква, зилотската Грузинска църква и полулумпенизираната Българска църква,  в момента се мародерства Вселенското православие. Вместо в ХХІ в. да застанем единни и да дискутираме като нормални хора, ние се правим на интересни. Да, решени са догматическите въпроси, но далеч не са решени злободневните въпроси на съвремието ни!

Обяснението на патриарх Кирил Московски, че ръководството на Вселенското православие трябва да е по власт и че най-много християни имало в Русия е спорно от гледна точка на един факт. Да, Руската църква е най-голямата национална православна църква, но най-много църковно вярващите не са в Русия, а са в….Румъния…, както загатна професор Калин Янакиев…! При това положение, ако въобще можем да говорим за промяна в своеобразното ръководство на Вселенското православие, то центърът трябва да е в Букурещ, а не в Москва, каквато е претенцията на руснаците…!

От всичките тези милиони, които са в Русия първо, не всички са християни, второ, не всички са православни християни и накрая, не всички са вярващи…! Докато в Румъния църквата е много силна и вярващите са много. Епископатът в Румъния също е огромен. Това е така, първо, защото има кой да ги издържа и второ, очевидно има духовна необходимост от такъв брой епископи! В Румъния има манастири с по 1000 монаси. Само за сравнение в една малка България, монашестващите са не повече от стотина и малко отгоре….! Докато в северната ни съседка, толкова монаси общо има само в един среден и малък манастир!

Накрая да обобщим: съборът на Крит не е вселенски, а е всеправославен, но дори и да беше такъв, то неучастието на някоя от църквите, не го прави нито невалиден, нито пък тезите и решенията му ще бъдат невалидни, твърдят специалисти по Богословие. Ето защо, страхът на някои, че американските долари финансирали този събор и той щял да е противоправославен, е не просто нефелно твърдение, а е проява на изключително ниска проба на нездраво суеверие, суров зилотизъм и драматична психическа лабилност!

За фейсбук-групата "Православни новини"