АНТИОХИЯ И РУСИЯ – ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЕДНА МОНЕТА!

Снимка: www.globalorthodoxy.com

Антиохийската и Руската патриаршия са тясно свързани. Това е така още от императорско време, защото тогава източните патриаршии са били в много тежко положение, след падането на Византийската империя, вече в рамките на Османската държава. До превземането на Константинопол през 1453 г., всичките източни патриарси са били събрани в Цариград, защото никой не е могъл да им гарантира сигурност на изток, заради арабите. След установяването на Османската империя, патриарсите вече са били по места, но са мизерствали, те не са имали пари за нищо, защото са съществували в едва враждебна ислямска среда, споделят богослови.

Единствената православна държава, която оцелява от тези процеси е Русия. Още от Средновековието започват регулярни връзки с Русия, най-вече заради брака на византийската принцеса Зоя/София Палеолог с Иван ІІІ. Тогава руският герб се променя и към герба на Московското княжество се добавя византийският двуглав орел.

Този брак е сключен под давлението на папата. От тук нататък руската държава осигурява всичко необходимо на източните патриаршии, за да поддържа Християнството там.

Руската църква става патриаршия именно по този начин. В момента, в който източните патриаршии са били в изключително тежко финансово положение, цариградският патриарх дори не е имал средства за митра, Русия е рушветирала тези липси и по този начин Руската църква стига до патриаршеско достойнство! Никой по това време не е искал да прави нови патриаршии, те са били достатъчни, според онези разбирания, въпреки, че империята вече е била умряла, смятат богослови.

Има един политически план на Русия за експанзия към Йерусалим, Сирия и Палестина. Заради това Русия подържа тесни връзки с Антиохийскта патриаршия. Много от антиохийските патриарси са и руски възпитаници, завършвали са своето духовно образование в Русия. Когато е възстановена Руската патриаршия, през ХХ в., при избирането на всички руски патриарси, присъства и антиохийския патриарх. 

Заради това е изградена една духовна връзка с Русия и това е едно от обясненията, че Антиохийската патриаршия подкрепя повече Русия отколкото позицията на цариградския патриарх в днешно време. И ако Грузинската църква е контра на събора в Крит, но те са приемани за зилотстваща църква, нашата Църква приема руската позиция и на практика се превръща в изпълнител на своеобразната „мокра поръчка”, защото провалянето на събора на остров Крит е начин Русия да избегне евентуално отдаване на някаква, каквато и да е, форма на автономия на Украинската църква. 

Това е нещо, което ние „великодушно”  и най-вече раболепно осуетихме с осигуряването на „картонен” повод, за неучастие и на други патриаршии и църкви на въпросния събор! 

За фейсбук-групата "Православни новини"