 |
| Снимка: www.uchebnici-borsa.com |
„Учат ни, какво да мислим, а не, как да го
правим…!”. Това сподели ученичка по време на форум за преподаване на
съвременната история, който се проведе неотдавна в София.
От това изказване вземаме повод, за
да коментираме фактът, че обучението сякаш наистина е сбъркано като фундамент,
поне по отношение на преподаването на историческите дисциплини в средното
училище.
За какво става дума?
Става дума за това, че повечето
учебни програми предвиждат обучение, което се основава на сугестирането на
определен начин на мислене,а не на провокирането на собствено мислене, което да
се основава на анализ и оценка на събитието.
Преподавателите трябва да покажат,
не какво да се мисли, а как да се разсъждава по дадена тема. Тоест, ученикът
трябва да бъде накаран сам да реши дадена дилема по отношение на феномен,
събитие, или явление, когато това разбира се е възможно, а не да получава наготово
решения.
Обучението е двустранен процес,
преподавателят не е банка за информация, нито пък априори трябва да се приема
за напълно прав по отношение на дадена позиция.
Учителят също има своята лична,
субективна оценка, разбиране и анализ на събитията и фактите. Именно към това
трябва да се подтикват и учениците – да имат собствена оценка, разбиране и
анализ на събитията и фактите. Само тогава образователният процес ще е
обективен и резултатен, когато учителите не налагат своята позиция, а
провокират мислене, което да доведе до изводи, които може и да не съвпадат с
техните собствени оценки, но се основават на ясна преценка, обективност и научна
достоверност.
Това се постига, когато
преподавателят влезе в своята очаквана и необходима роля на учител, а не на
сугестолог. Именно заради това образованието е двустранен процес, защото
учениците се учат да мислят самостоятелно, а учителите се учат да отдават право
и най-вече възможност за разсъждение, а не просто да транслират своите собствени
възприятия за света и закономерните процеси в него.
За teacher.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар