Колко много българи търсят спасение и по-добър живот на Запад...!? Бройката в случая далеч не е най-важното нещо, защото става дума за това, че тези хора не „бягат” от България, а търсят, развиват се, печелят, но и помнят. Именно около тази памет, родова, национална, семейна, лична, се поставя и тезата за това, до колко българите помнят „своя род и родина” и когато напуснат страната, и преди това.
Михаил е роден в едно ямболско село. Заминава за Америка още като дете, далеч преди водоразделната в националната ни история дата 9.ІХ.1944 г. В „Новия свят” Михаил „се превръща” в Майкъл Колумбия и заживява във Фресно, шестият по големина град в Калифорния. Когато идва време да служи в армията, Майкъл е изпратен във Военновъздушните сили. Много българи избират военната професия в САЩ, защото тя им дава сигурност, защото е достатъчно престижна и защото е доходна. Запазени са архиви, които недвусмислено показват интереса, не само дори на българската имиграция в САЩ, към военната сфера.
Така постепенно Майкъл решава да се развива именно в системата на отбраната. Завършва военно училище и става военен пилот. По време на Втората световна война той попада в ескадрила, която е била предвидена да бомбардира София. Командирът му обаче разбрал, че той е с български произход и го отписва от списъците за пилотите-бомбардировачи на българската столица. Майкъл Колумбия е безкрайно благодарен за това, защото неговата съвест не би позволила той да участва в нападение над собствената си родина, въпреки, че още от дете той живее в Америка.
Този епизод от живота на Майкъл Колумбия е един от най-знаменателните, защото показва една от отличителните черти, може би дори най-силната, на българските имигранти в САЩ и не само там. Става дума за тяхната лоялност и към новата си родина-Америка, и към „стария край”-България. Едва ли ние днес можем да си представим, какви бурни чувства са разтърсвали душата на младия пилот-бомбардировач, когато е научил, че трябва да пусне бомби над столицата на родината-майка!?
Едва ли обаче може често да се срещне и такова благородство, като това на командира на Майкъл Колумбия, който е прозрял, че не може един военен, който е от български произход, да участва в бомбардировки над собствената си държава, където е роден и е изживял част от детството си. Майкъл Колумбия достига военно звание „полковник” от американските Военновъздушни сили и се пенсионира.
Това е само една илюстрация от професионалната история на един американски полковник от ямболско село. Той обаче има и лична история, според която предлага брак на Цветанка-дъщеря на българския имигрантски военен музикант и капелмайстор на един от най-успешните ни оркестри в САЩ-„Bulgarian Balkan Band”-Стойо Иванов Крушкин. Тя отказва предложението, защото по това време има здравословни проблеми. През 1978 г. Майкъл се жени за Мери /Мария-българска имигрантка от София/. Тя има предишен брак, от който има син, който работи в музикално радио в Лос Анжелос. Майкъл няма деца от Мери.
През 1978 г. семейство Майкъл и Мери Колумбия се завръщат в България, за да се срещнат със свои близки, роднини и приятели. Впечатлението на Майкъл по това време за България е, че от както е заминал за Америка, като дете, през 1978 г., в страната ни не се е променило нищо /!/.
Майкъл Колумбия, който всички наричаха Михо, до края на живота му...! Той е един от нас, защото до края на живота си остана българин, въпреки че още от детството си живееше в Америка. Това е един от хората, които могат да служат за пример, защото с доблестната си постъпка, негово лично решение да не участва в бомбардировките, още преди да знае, че командирът му е взел такова решение, той се превръща едновременно в съвременен и български, и американски герой. Заедно с него герой е и неговият командир.
Знаем, че войната е война. Там няма романтика и тактичност, но тези двама офицери постигат едно завидно благородство, което именно по време на война, умножава своето значение. Не знаем името на този американски командир, но чрез името на нашият Михо /полковник от резерва на американските ВВС Майкъл Колумбия/, правим възможното, за да споменем този незнаен воин в името на справедливостта и на историческата истина.
Венцислав Жеков
Няма коментари:
Публикуване на коментар