Историците отбелязват пет етапа на българската емиграция в САЩ, а именно: Първи етап от 1875 г. до 1903 г., втори етап 1903-1912 г., трети етап 1912-1939 г., четвърти етап 1939-1990 г., пети етап 1990 г. до сега. Богата персонална и родова информация е запазена от втори и трeти етап. От 1933 г. в САЩ се въвежда социална осигурителна номерация и всеки американски гражданин получава персонален осигурителен номер. На тази база понастоящем има данни за всички починали лица от 1937 г. до 2000 г. и тя е разположена на диск. На същия носител съществуват данни за бракове, сключени в двадесет щата, списъци на пасажерите, пътували с презокеански кораби и други. Оказва се обаче, че има и други запазени данни от нашата имигрантска история, които са далеч по-достъпни. Достатъчно е човек просто да отвори един по-подробен атлас и да се загледа в него на местата, където има сънародници по света.
Отивайки в “Новия свят”, а и не само там, тези хора търсят нещо, с което да свързват новата си битност с отечеството, нещо, което поне малко да им напомня за родината, за миналото им в родния край и те решават да дават традиционни български имена на новите колонии, които населяват. Така българите извън България започвали своя нов живот в САЩ. Това е проява на един наистина антропоморфен, първичен патриотизъм, но в същото време и истински, за разлика от същия на болшинството патриотарстващи българи днес.
Двадесет Българии, три Варни, по една Македония, София, Шипка, Плевен, Симеон (кръстен на българския цар от Х век), Преслав, Крум и още много други родни названия носят градове, села и улици в далечни и непознати земи из Европа и Северна Америка. Техни създатели и кръстници са именно наши сънародници, емигрирали в различни страни по света. Главният им подтик е била носталгията и любовта към отечеството, към така наречения “стар край” - България. Съществува и едно твърде любопитно изследване по въпроса от Григор Николов, който описва български топоними из САЩ и Европа.
Полагане на основния камък на българската черква “Свето Благовещение” в гр. Стилтън, Пенсилвания през 1909 г.
Първите компактни групи български заселници, предимно мъже, се установяват в САЩ и Канада през 1902-1903 г. Само за десетина години броят им толкова се увеличава, че през 1912 година във връзка с участието в Балканската война българската държава се загрижва за бойната си сила и прави първата по-точна статистика. Данните от нея показват, че само в САЩ броят на нашите сънародници по това време е около 50 000 души, заселили се в над 700 села и градове във всички американски щати, та дори и в Аляска.
Първата, а и до днес най-известната колония е София в щата Ню Мексико. Тя е основана през 1911 година. Тогава щатът имал прекалено малко жители и прекалено много земя, та в желанието си да привлекат повече имигранти местните сенатори гласували закон, който гласял, че всеки заселник можел да получи земя, която да достигне максимален размер до 5000 акра, посочва Григор Николов.
Възходът на американската София продължил около три десетилетия. След края на Втората световна война градът западнал. Една от последните му известни атракции е престарялата баба Неделя, една от основателките.
Град Стилтън. Членовете на Българската македоно-одринска организация.
И втората българска колония в САЩ е създадена през 1911, само че в щата Луизиана, близо до границата с Арканзас. Нейни основатели са бивши работници на железопътната компания “Гълф коуст”.
Третата българска земеделска колония се е намирала близо до Хюстън, щата Тексас. Нейните основатели са били изцяло македонски българи, които съвсем логично й дават името Македония. И тази българска колония в Щатите просъществува само две години До 1920 г. нашите емигранти се опитвали да се занимават със земеделие и да създават колонии в САЩ. Съдбата на всички обаче била еднаква - скоро пропилявали спестените пари и като логично последствие от това колониите се разтуряли. Днес от тези опити е останал само споменът за българското присъствие в градчета и селца, носещи имена на наши градове и царе. Плевен има в щата Монтана, Варна - в щатите Ню Йорк и Илинойс, Крум - в Тексас, Симеон - в Небраска, се казва още в любопитното изследване на Григор Николов.
Венцислав Жеков
Няма коментари:
Публикуване на коментар