Националният военноисторически музей в София съхранява реликви, които наистина нямат цена, защото носят заряда на националноосвободителната идеология. Имахме възможност да присъстваме на едно от последните почиствания на косите на Васил Левски, когато стъкленицата беше отворена и имахме шанса да видим тази реликва отблизо, без предпазни стъкла и защити. Това са моменти в живота на човека, които се помнят, защото това е Левски и защото паметта на нашия народ е здраво свързана с националните ценности и идеали. А Националният военноисторически музей показва експонати, които не само зареждат тази памет, но и я култивират.
Може би трябва първо да споменем кръстчето на Левски, което е една от най-старите негови вещи. То е закупено през 1861 г. от неговия вуйчо хаджи Василий при второто му посещение на Божи гроб в Йерусалим. След това го подарява на племенника си, а кръстчето е предадено на музея от племенницата на Левски - София Зидарова, през 1940 г. То е предадено заедно с тасчето. Кръстчето е сребърно и на обратната му страна имаше снимка и под нея - кичурче коса.
При анализ в Института по криминалистика и криминология към Министерството на вътрешните работи /МВР/ беше установено, че това са именно косите на Левски. Интересното е, че те са били на две различни места. Косите на Апостола са подстригани през 1864 г. край Карлово, в местността Алтън чаир. След това той ги предава на майка си. Гина Кунчева ги е пазила чак до смъртта си през 1878 г., като не е дочакала Освобождението. След това косите са пазени от сестра му Яна и през 1907 г. тя ги предава на Министерството на народното просвещение. Това става на 3 юли 1907 г. с едно доста интересно по съдържание писмо. Там се казва, че това е същата тая коса, на същия тоя Апостол на свободата, който увисна на бесилото в същата тая София, която сега е столица на новоосвободена България. След това косите на Левски постъпват в етнографския музей.
През 1942 г. излиза решение да се предадат вещи, свързани с военни дейци на военноисторическия музей, който по това време се е наричал Главен военен музей. Това спасява косите на Левски от унищожение, защото на 10 януари 1944 г. тази сграда е улучена от бомба при бомбардировките на София. Тогава са унищожени много ценни архиви, вещи, сграден фонд и много хора са пострадали. През 1973 г., по случай 100-годишнината от обесването на Левски е направен и анализът в Института по криминалистика и криминология при МВР и е било извършено сравнението на косите. По това време дори е доказана и кръвната група на Васил Левски. Косите на Апостола са един от експонатите, които предизвикват най-голям интерес сред посетителите на Националния военноисторически музей.
Тук работят реставратори, които се грижат за влажността и температурата на въздуха в залите на музея и те периодично преглеждат състоянието на косите - дали няма насекоми по тях, дали не е започнал процес на гниене. Пръскат се с препарати, за да се запазят в добро състояние. Косата е такава материя, че се запазва много дълго и има шанс да оцелее и за следващите няколко поколения.
Тези необикновени исторически свидетелства за една още по-необикновена историческа личност придават особено голямо значение на културното средище, което носи името Национален военноисторически музей в София. Само тук могат да се видят тези забележителни исторически предмети. Залата е обширна и снабдена с всички необходими за един съвременен музей технически средства. Вътре цари тишина и посетителите шептят, сякаш влизат в храм. Величието на Апостола и неговото дело изискват тази тишина, в която човек може да се замисли и да си зададе въпроси за патриотизма, на които отговорите се намира зад витрините.
Венцислав Жеков
Няма коментари:
Публикуване на коментар