Датата е 14 април 1928 г. Този ден ще бъде запомнен в Чирпан и в цяла Южна Тракия и ще бъде белязан с черния воал на една ужасяваща история. В продължение на единадесет дни земята се люлее през час с различна сила. Земетресението отнема живота на 114 души, ранените са 1000, разрушените сгради са 73 280. При първия трус, малко преди обяд на 14 април, скалата на Форел-Меркели отчита 10-а степен. Първо рухват покривите, след това се разцепват стените.
Пловдив, Чирпан и Първомай се евакуират в полето. Най-страшното обаче предстои и то не закъснява в последните часове на 18 април. Трусът е от 11-а степен по Форел-Меркели е опустошителен за Пловдив и цялата област. Правителството на Андрей Ляпчев изпраща самолет до засегнатия район, защото телефонните връзки са прекъснати. Цар Борис III, който по същото време е във Варна, спешно пристига в Чирпан. По-късно царят се премества в Пловдив и лично ръководи акцията за спасяване на населението. 60-метровата траншея цепи по перпендикуляр разлома след катастрофалното земетресение през 1928 г. – в епицентъра на труса. Българските военни топографи са направили фантастични замервания и съпоставки на терените преди и след земетресението. Описан е 100-километров разлом, в това число и втори през същата година – до Поповица и Стряма. При трагедията силно е пострадала и сградата на началното училище в село Рупките-община Чирпан, строена в края на ХІХ в.
Споменът за ужаса от преди 81 години “възкръсна” неотдавна с едно любопитно откритие, извършено съвършено случайно, както повечето такива. Това стана в края на месец април тази година в същото чирпанско село Рупките-родното място на световно известния тенор Нуни Нанев, роден през 1908 г. За какво става дума? Работници трябвало да съборят старата сграда на прогимназията от 1929 г., защото е прекалено стара и вече не може да се използва по предназначение.
Един от работниците намира нещо, което представлява интерес само по себе си-послание към поколенията! Първото впечатление е, че въпросният документ има историческа стойност, защото е поставен в старо четириъгълно, стъклено шише. Въпросното послание е било увито във вестници на учителския синдикат-национално и местно издание за региона, вестник “Зора” и местен чирпански вестник.
Текстът на акта посочва и датата на зазиждането му в основите на прогимназията в село Рупките-9 юли 1929 г., когато по всяка вероятност е започнало и строителството на въпросната сграда. Това се налага, защото до тогава прогимназията се е помещавала в сградата на началното училище в селото, която е била строена през 1882 г. Към момента на първата копка на новата сграда за прогимназия, старата вече не е била ползвана от около 40 години, силно пострадала от катастрофалното земетресение.
Първият поглед върху историческия документ води до няколко очевидни извода, които се потвърждават и от последващите консервационни и изследователски дейности в Народна библиотека “Св.Св.Кирил и Методий”, които приключиха съвсем скоро. Посланието е написано на хартия-тип “паус”. Този факт сам по себе си говори достатъчно за значението, което е било придадено на акта на зазиждането на въпросното послание. По това време на такава хартия-“паус” са били писани предимно важни документи, като например нотариални актове. Производството на тази хартия е скъпо и поради това масовата й употреба е силно ограничена. От друга страна тази хартия е по-трайна от обикновената, защото обработката й е по-специфична. Поражението от влага върху оризовата хартия /паус/ е много по-малко отколкото върху обикновена хартия.
Писаното слово винаги е било от особено значение за хората още от най-дълбока древност. Написаното остава завинаги върху камък, или желязо, но пренасянето на написаното през поколения и във времето е много по-лесно именно върху хартията. Първата хартия е създадена в Китай през 2-ри век от възрастен евнух. Производството и се пазело в дълбока тайна. Изнесена е от Китай чрез тесте карти което попада на кораб и така е донесена в Европа от арабите през 11-ти век.
Типът паус, на който е изобразено посланието от село Рупките е стара оризова хартия, наподобяваща пергамент и употребявана в началото на 20 век у нас като луксозна. Особеното при нея е, че е устойчива, но чуплива. Изборът на паус-хартия за това послание е правилен, но в същото време, качеството й не е от най-добрите, което още веднъж подчертава стойността на написаното в този така наречен “актъ”. При постъпването на въздух в кутията /в случая – в шишето/, където се съхранява паусът, в зависимост от неговото качество, той се напуква. Този паус се е напукал повече, под влияние на кислорода и все пак думите на посланието са четливи и достигат до нас относително запазени.
От текста става ясно, че сградата започва да се строи при общински кмет Гергин Велков, помощник-кмет Петков и следват имена на общински съветници. Изредени са имената и на председателят и членовете на училищното настоятелство. Директор на прогимназията по това време е Стоян Танков. Споделени са и имена на учители. От документа става ясно, че е била създадена специална държавна дирекция, която да оцени щетите и да организира помощите за възстановителните дейности. Споменава се също, че са постъпили помощи и от други държави. С тези средства е създаден фонд, който подпомага бедстващото население и съдейства за възстановяването на разрушените обществени сгради-най-вече училища. Село Рупките е едно от най-пострадалите населени места. Именно поради това, според текста в акта, се предприема строителството на втора училищна сграда. “Предприятието е възложено на архитект Иван Зидаров от гр. Чирпан, ръководено от старши майстор Костадин Зидаров от гр. Чирпан, под контролата на инженер Ст. Стоянов и помощника му…”, всички от чирпанския технически отдел.
Новата сграда е построена в центъра на селото, в стария училищен двор, до църквата. Актът завършва със следното послание: “Настоящия актъ се зазида въ основите на училищната зграда, като исторически документ за бъдните поколения”.
Само по себе си, това послание носи и трагедията от 1928 г., но то съдържа и още нещо много съществено. Това е мисълта на местните хора и на строителите за мисията, която изпълняват. Посланието, което те зазиждат в основите на този строеж е и романтичен реверанс към миналото, но и трогателна загриженост за бъдещето.
Възстановяването на училищната сграда в село Рупките не е просто единичен акт, това е преди всичко мобилизация на човешки потенциал, силно изразено чувство за историческо дело и успешен опит за предоставяне на възможност за бъдеща реминисценция. Всичко това не е самоцел, а представлява опит на тези хора да напомнят за своя вдъхновен труд и за ужаса от 1928 г., защото всички сме смъртни, а пред природата-всички сме равни, това е всъщност истинското послание, което съдържа актът от село Рупките, открит през април 2009 г., при това съвършено случайно, както повечето истински послания.
Венцислав Жеков
/със съдействието на Стоян Ненов/
Няма коментари:
Публикуване на коментар