В своята история, човечеството много пъти се е опитвало да стигне до абсолютната истина. Това е така, може би защото, директният достъп до нея ни е бил отнет, заради първородния грях. Един от опитите, човекът отново да стигне до Бог е Вавилонската кула. Вавилон е столицата на Вавилония-един от най-важните антични градове. Бил е разположен до река Ефрат, на около 90 км южно от Багдад в днешен Ирак (провинция Babil). “Велик град” наричали пътешествениците и завоевателите Вавилон, но самите вавилонци дали на града си името “Божия порта”. Руините от този град са открити отчасти в началото на 20 век (от Робърт Колдуей и други).
Според Робърт Колдуей, който в началото на двадесети век в продължение на две десетилетия разкопавал и откривал от забравата съкровищата на Вавилон, кулата имала квадратна основа, чиято страна била 90 м. Първият етаж се намирал на 33 метра над земята, вторият бил висок 18 метра, от третия до шестия включително височината била по 6 м., а последният, седми етаж се извисявал на 15 метра. На последният етаж се намирал и храмът на бога – покровител на Вавилон – Мардук.
Единственият очевидец от Европа, който вероятно се е изкачвал чак до върха на Вавилонската кула по времето, в което тя била “все още млада постройка” е Херодот – той ни е оставил и писмени сведения за преживяното в 181 глава от книга 1 на своята “История”.
Стоежът на вавилонската кула започнал при цар Набопаласар, основател на Нововавилонското царство през седми век пр.н. е и завършил при Навуходоносор по времето, когато наричали Вавилон най-големия град в тогавашния свят, “Пъпът на света.” Но вавилонците нарекли своята кула “Етеменаки” – “Дом на основите на небето и земята” , тъй като тя трябвало да преставлява не само символ на просперитета на града, но и важно религиозно средище. Всеки шумеро-акадски и асиро-вавилонски град в Междуречието имал своя кула – зикурат - стъпаловиден или куполообразен храм, от чиято най-висока точка човек можел да “докосне звездите небесни”.
Съществуват предположения, че за издигането на това чудо на библейския разказ били направени тухли, изпечени на огън, вместо камъни, а като спойка за тухлите, вместо вар е била използвана земна смола (най-ниската фракция на петрола, наричана дзиф). Това е времето на монументалното каменно строителство и тук едва ли става дума за откриването на авангардна технология, чрез която да се облекчи трудът на строителя, защото и след въпросния строеж каменното строителство си остава на мода.
В исторически план до изграждането на кулата не е минало много време от всемирния потоп и мнозина са запазили кошмара от катастрофата, стаен в душите им. В условията на тежък и лишен от радости живот човекът все по-често мечтае да се завърне в лоното на Бога, сякаш някога е бил извън него. Хрумва му нелепата идея, че Творецът го е забравил, и започва настойчиво да мисли как да "подсети" Бога да си го вземе обратно в Райската градина.
Още от най-древни времена жреците от Месопотамия започнали да строят храмове – зикурати, които на практика представлявали астрономически лаборатории, в които хората от Двуречието осъществявали много точни и подробни астрономически наблюдения.
В онези времена човешкият език е притежавал силата на Словото, особено когато става дума за молитви и ритуали. Точно от тази мощ се е самолишил човекът. Това означава "смесване на езиците", т.е. смесване на слово с немощ.
Днес Близкият изток отново е в епицентъра на опитите на хората да стигнат механично до Бог. Белгийската строителна компания "Бесикс" ("Besix") иска да построи най-високия небостъргач в света. Компанията ще участва в търг за строителството на небостъргача "Кралската кула" в стопанската столица на Саудитска Арабия-пристанищният град на Червено море-Джеда.
Според амбициозния проект "Кралската кула" ще предложи 23 млн. кв. м. различни магазини, офис помещения и апартаменти. Сградата ще бъде разположена върху терен от 530 хектара край международното летище на Джеда. Обявената стойност на проекта възлиза на 26,6 милиарда долара.
Днес обаче ние не просто строим новата вавиланско кула, но строим няколко такива и дори планираме още. В момента най-високата сграда на планетата е строящата се Дубайската кула в Обединените арабски емирства. През януари тя изпревари предишния рекордьор, небостъргача Тайбей 101 в Тайван – 508 м. Проектната височина на Дубайската кула, която засега се пази в тайна, е между 700 и 818 м. Неотдавна и емирството Дубай обявиха, че също ще строят небостъргач, по-висок от 1000 метра.
Всичко това отново ни напомня библейския разказ. Човекът, или поне някои от човеците от Близкия изток, които наистина са сред най-баснословно богатите хора в света, днес отново се опитват да стигнат до “кристалното съвършенство”. Немислимите петролни богатства, които индуцират още по-умопомрачителни финансови благосъстояния днес, в ХХІ в., са в основата на най-модерната дързост на човека.
Най-интересното е, че Вавилонската кула е строена стъпаловидно и спираловидно. Днес, повечето от мега-проектите за нови вавилонски кули спазват именно този тип строителна техника-пълзящ кофраж, стъпаловидност и спираловидност! Това освен, че потвърждава още веднъж автентичността на библейския разказ и показва уникалните умения на древните строители, има и още един аспект-страхът! Дали днес човекът е спрял да се страхува и отново се е одързостил до безумното величие на своите предци, или технократската мисъл се е мултиплицирала до демоничните мащаби на първородния грях? Въпросът остава отворен, може би до следващия инвестиционен проект за поредната вавилонска кула на новото време.
Неотдавна си позволихме да “бръкнем” в недрата на Земята, в Женева, където бе задействан най-мощният в света ускорител на елементарни частици, известен още като Големият андронен колайдер. Очакванията бяха да се получи достоверна информация за произхода на Вселената и това, как частиците придобиват маса. Дързостта ни обаче не спира до опита да опознаем неопознаваемото. Позволяваме си и да се “изкачваме” до грехопадението на Вавилон, за да стигнем до самия Него. Всъщност, какво точно търсим в недрата на планетата и в небесните селения, себе си, Него, или може би нещо друго?
Венцислав Жеков
Няма коментари:
Публикуване на коментар