И в България има места посветени на богът на Слънцето. Великият Амон-Ра, вероятно под друго име и в друга форма, е бил почитан и тук преди хилядолетия. Бяла светлина... Това са двете думи, с които човек може да опише Светилището при село Татул и скалния град Перперикон в пазвите на Източните Родопи. Това е истински празник за мегалитната култура. Тук могат да се видят уникални светлинно-слънчеви ефекти през скалите, доказващи гениални знания и умения на древните ни предци. Тук ниските хълмове наистина блестят с варовикова бяла светлина и ослепяват очите на съвременниците със своята несметно богата история още от зората на човешката. Все още не е известно дали прочутото в древността светилище на Дионис се е намирало тук, но археолозите са почти напълно сигурни, че именно на Перперикон е било това прословуто прорицалище, където са направени някои от най-важните за човешката история гадания.
Пристъпваме бавно, сякаш наистина навлизаме в един друг свят, със страхопочитание, защото не знаем, какво ни очаква отвъд. Вървим по бяла каменна “улица”, която ни води към “двореца” на Перперикон. Усещането е за дворец, защото достъпът е естествено ограничен, стълбищата са официални и дори има и трон, колкото и това да е невероятно!
Перперикон е археологически комплекс, състоящ се от голямо мегалитно светилище, свещен град и крепост. Предполага се, че светилището на Дионис е на тракийското племе сатри, чийто жречески род били бесите. Перперикон се намира на скален връх с кота 470 м. В подножието му е село Горна крепост, край което тече Перперишката река, вливаща се наблизо в язовир “Студен кладенец”. По поречието на реката са разположени археологически обекти от различни епохи, подредени около естествения център Перперикон.
Перперикон се състои от четири основоопределящи части, представляващи съвършена композиция от новокаменната епоха - мощна крепостна стена, акропол- изграден от огромни каменни блокове, разположен в най- високата част на хълма, дворец- изсечен в скалите и заемащ площ от 10 000 кв. м, северно и южно предградия- представляващи малки улички в скалите, жилищни сгради и храмове.
Навсякъде могат да бъдат намерени останки от култова, олтарна и подова керамика. По нея личат и следи от обгаряния. Тук вероятно се е намирал и олтарът на Дионис, където се е извършват винено-огнения обряд, когато според височината на пламъка на горящото вино се е гадаело. Цялата местност е осеяна с вани за култово мачкане на виното и преливници. Те могат да се видят навсякъде. Ако човек се огледа, може да си намери своя находка от част от керамичен съм с малък релефен фрагмент върху него.
Повече от странно беше, че няма такса за посещение на това място, въпреки че то придоби изключителна популярност. В светилището при с Татул например, е въведена туристическа такса в размер на 2,00 лв. за посетител. Може би е време да се замислим, че нашите исторически и археологически паметници имат разбира се безценна стойност, но посещението им трябва да се заплаща, така, както е в Гърция, а и не само там, където дори и за да се влезе в манастирите на Метеора, се заплаща такса от 2,00 евро. Това е цена не за паметника, а за поддръжката на съоръженията и рекламата му.
Светилището при село Татул – източно от Момчилград, е херон - светилище на обожествен след смъртта си тракийски цар. То действително може би е посветено на легендарния Орфей. Става дума за един много рядък обичай, описан от античните извори, в които тракийският цар се погребва не под могилен насип, а на върха на планината в пещера или колона, на място, от което и след смъртта си остава посредник между боговете и хората.
Къщите в селото са построени от дялани камъни, което говори, че има вероятност те да са били добивани именно от старите зидове. Днес, до един кладенец близо до светилището се намира едно каменно корито. Местните твърдят, че е правено в ново време, но едва ли някой в ХХІ в. ще се захване да дяла от камък корито, което после да остави на произвола на съдбата!
Навсякъде могат да се видят каменни колела. Мегалитната култура на траките почита богът-Слънце, който според легендата се придвижвал по небесната шир с колесница на три колела. Разновидности на такива “колела” могат да се видят навсякъде, дори и чак в село Ябълково, недалеч от Димитровград. Тези “колела” имат най-различни битови предназначения и пълноценно се използват и днес. Именно тук, в светилището в Татул се предполага, че е гробът на легендарния Орфей. Неотдавна се появи и една друга сензационна новина. На гроба на Орфей поникнала лоза от легендарния тракийски сорт зела, който се смята за изчезнал преди хилядолетия. Нарекли гроздето "Сълзата на Орфей". Интересното е, че не само на хълма не растат лози, но и в радиус от десетки км наоколо не се отглежда грозде!
Какво ли още пазят в недрата си Източните Родопи, какво ли още чака археолозите, за да го намерят, анализират и да осветлят историческата наука? Това никой не може да каже, но е ясно едно. Край Татул и Перперикон има множество скали и скални масиви, хълмове и възвишения. Някъде може би се заблуждавахме, в искреното си желание да намерим и ние нещо, като ни се привиждаха разпятия и тайнствени пътеки по склоновете, но кой знае, може и да сме били на прав път...?!
Дано държавата и предприемчиви родолюбци да продължат да отделят средства, за да не спира устремът ни да узнаем повече за миналото и за предците ни, за хората, които са обитавали тези земи и са ни оставили следи за самите себе си, за да ги опознаем, за да им се възхищаваме, а защо не и за да им подражаваме, в тяхната тиха и умопомрачаваща гениалност!?
Венцислав Жеков
Няма коментари:
Публикуване на коментар