Когато влизаш в дома на косовар, трябва да си много внимателен. Във всеки един момент може да ти се случи нещо лошо! Ако обаче домакинът ти каже "бесатабеса", тогава можеш спокойно да се наслаждаваш на гостоприемството му. Това твърди в спомените си майор от резерва Георги Стойков Иванов, които бяха споделени в далечната 1990 г., на 10 януари в София. Какво е "бесатабеса", както изричаше клетвата самият той? Това е албански израз, който означава нещо като "И косъм няма да падне от главата ти!". Това е енигматична реплика, чието изговаряне може и да не е правилно, но така си го спомни преди повече от осемнадесет години майор от резерва Иванов, който почина на 9 декември 2002 г. на 90 години.
Точно 619 години след величавата битка на Косово поле от 1389 г., областта Косово вече е самостоятелна държава, съвършено нов политически субект на Балканите. Много коментари и анализи бяха направени в полза и против създаването на новата държава, така или иначе, тя вече е факт. Много се изговори и за българското население там, има обаче и още нещо. През Втората световна война там е имало български войски и в спомените на ветерана Георги Иванов събитията оживяха, за да заживеят едва днес свой нов живот, заедно с новата държава.
Към ноември 1941 г. Георги Иванов е поручик. Той се намира във Враня, където обучава войници за младши сержанти в подофицерската школа. Месец по-късно го командироват за границата, като пътува с командира и неговата кола от Враня до Куманово. Тук получава храна и документи и заминава за Скопие. В края на ноември същата година поручик Иванов заминава с влак от Скопие за град Качаник в Косово, където е зачислен на 20 ноември, където се намира щабът на граничното поделение. Със себе си офицерът носи нови документи, необходими му за новото назначение - командир на първи подучастък. Приет е от командира в Качаник. В същото време от село Стари Качаник към града пътува каруца, която идва за продукти. С нея поручикът се озовава на самата граница край село Стари Качаник, където се намира 1/7 участък, или - първи подучастък от седми участък на границата. В селото поручик Иванов остава до 16 август 1944 г. Тогава се връща в Скопие - в 51-ви полк, където му е дадено да командва една минохвъргачна рота.
За тези близо три години в Косово поручик Иванов придобива почти етнографски знания за местното население, обичаите и нравите на хората, техните празници, настроения, радости и скърби. Косоварите не са лоши хора, ако видят в теб добър човек, ако не ги застрашава нещо, ако ги допуснеш до сърцето си, те ще ти отвърнат със същото. Ако обаче усетят нещо фалшиво в теб, тогава, по-добре е човек да бяга, докато е време и докато има тази възможност. Това казваше ветеранът от войната. Когато разказваше за косовците, той говореше за тях с добро чувство, с чувството на човек, който ги познава и ги уважава. Уважавали са го и те, защото в негово лице са видели не "фашистички окупатор", както и до днес пише на един мраморен паметник недалеч от Струмица в Македония, а са видели преди всичко един човек, достоен офицер и добронамерен съсед. Не са малко командирите преди него, които са бягали от Стари Качаник от смъртна заплаха, не са малко и офицерите, намерили смъртта си там. А поручик Иванов живее три години сред тези хора, без да пострада, без дори да се конфронтира - строг, но справедлив, колкото и банално да звучи това. На Георги Иванов е признато участие във войната в Първи пехотен полк при Кумановската позиция. Той е награждаван с медал за участие във втората фаза на Втората световна война, руски медал за победа над Германия и юбилеен медал за 50 години от края на Втората световна война.
Косовската история обаче не започва през 1941 г., нито дори през 2008 г., защото Балканите може и да са барутен погреб, но освен това тук се преплитат исторически недомислици, политически колизии, географски многозначности и безброй емоции, наслоени от годините.
Според една от версиите названието на областта идва от българското кос, на косо - криво, под ъгъл, тъй като такава е формата на самата котловина. Има другата версия, според която името произлиза от славянското наименование на една птица, доста разпространена там - кос. В античността областта е заселена от дарданите. След VI - VII вeк тук започват да проникват прабългари и авари, заедно с тях и славяни от българската група. По време на Първото българско царство областта е част от българското землище и е населена с българи. Сръбското проникване тук е много по-късно - едва през ХIV век, когато областта е включена в Душановото царство.
За сърбите Косово е свързано с Косовската битка през 1389. По време на османското владичество сърбите населяват само северозападните части на областта, на запад от линията Прищина - Призрен. На изток живеят българи. Свидетелство за това българско население са съвременните горани - българска етническа група, позната и като торбеши, ислямизирани в ХVII-ХVIII век.
Албанското проникване в областта започва след 1767 г., когато голяма част от християнското сръбско и българско население се изтегля заедно с австрийските войски към Дунавската монархия след ликвидирането на Печката патриаршия и Охридската архиепископия. След Нишкото въстание през 1841 г., което е потушено главно от албански башибозук, на мястото на избитото и прогонено българско население се заселват албанци, които за следващия един век стават преобладаващо население. Югоизточно Косово е в границите на България по време на Първата световна война (1916-1918 г.), когато е поделено с Австро-Унгария.
Сърбите смятат Косово за люлка на държавата и духовността си от средновековието до днес. Някога Косово е било смятано за културен център на Сърбия. Албанците, от своя страна, се смятат за потомци на илирите, народ от предримската епоха, който изчезва през III век. Това потекло дава основание на мнозинството в областта да твърди, че е "коренното местно население на Балканите". За това обаче няма солидни научни доказателства.
Венцислав Жеков
Няма коментари:
Публикуване на коментар