Казват, че София е една от най-зелените столици на Европа. Казват още, че българските градове са едни от най-зелените в Европа. Като че ли зашеметяващата урбанизация все още не е поразила красотата на нашите градски площи, въпреки неистовото, необуздано и настървено настъпление на бетона, стъклото и желязото. Софиянци се гордеят с Борисовата градина /бившият “Парк на свободата”/, както и с националния си парк Витоша, старозагорци се гордеят с парк “Аязмото”, хасковлии се гордеят с парк “Кенана”, варненци се гордеят с морската градина… Всеки по-голям град в България има свой парк, градина, или национален парк и това е едно от най-големите богатства на нашите градски населени площи.
Японските специалисти по градинско изкуство присъждат на градините Кенрокуен едно от първите три места в класацията на най-именити градини в Япония, заедно с градините на Кайракуен в Мито и Коракуен в Окайама. Местоположението на парка на Петродвореца било избрано лично от руския цар Петър I, който искал да наблюдава отблизо строителството на новото военно пристанище Кронщад. Прочутият Хайд парк е достъпен за всички и се слави с традицията си да организира концерти, спектакли и други забавни програми. Разположен в сърцето на Манхатан, Сентрал парк е известен като първия градски парк в САЩ, а също и като един от бележитите обществени паркове в света, привличащ над 15 милиона посетители годишно. Някои от Ватиканските градини съдържат черти, характерни за Ренесансовия пейзажен дизайн, като много от тях са построени в италианския партерен стил. Други градини представят най-доброто от Барока.
Всеки известен град по света има и свой не по-малко известен парк. Нашите паркове обаче, като че ли са позанемарени. Неотдавна стана ясно, че една от забележителностите на парка край Руското посолство в София-къщата на кокоши крака /или както е по-известна-“Къщата на баба Яга/ е изгоряла, подпалена вероятно от скитници. Изящният дървен дворец, който се извисява в края на парка, в непосредствена близост до посолството, в момента е в разруха. Собственикът на мястото е прогонен дори от града, а дългогодишният му труд, който е сътворил една от столичните забележителности, е забравен. Гората наоколо е оставена без каквато и да било грижа и на практика е докарана до пустош. Неотдавна беше разрушен и водният кът с лодките, в близост до Стадион “Българска армия”.
Не е тайна, че част от алеите в Борисовата градина са места за “неформални интимни контакти”, което е и пикантна част от градския фолклор. Не са тайна и опасностите, които крият софийските паркове и градини. И все пак, те са богатство, което ни осигурява здраве. На първо място това са места, където може да се спортува и то в най-различни видове спортове. Това са местата, където гражданите могат да се разхождат и да се отърсят от подтискащия градски стрес. Ние имаме паркове, с които с право можем да се гордеем, още от времето на царете Фердинанд І и сина му Борис ІІІ. Парковете са били доизграждани и впоследствие, като в тях са влагани най-съвременните идеи за паркостроителство и видово разнообразие на насажденията.
Парковете у нас са изграждани на исторически места, за които дори не знаем, каква роля са изпълнявали. Такъв е случаят на “Аязмото” в Стара Загора. Според легендата, именно тук княз Борис І е приел Християнството и е взел решение за християнизацията на българския народ в средата на ІХ в. Днес на това място има параклис, а паркът ни представя една от най-очарователните паркостроителни тенденции в световен мащаб. Тук могат да се видят растителни видове, които са уникални и не могат да бъдат открити никъде другаде из България. В парка край град Айтос расте един особен вид трън, който също е уникален и не може да бъде видян никъде другаде в страната. В същото време и този парк е изоставен, езерото се е превърнало в блато, а плуващият ресторант в него е само един романтичен спомен.
Софийските, а и останалите паркове са изпъстрени с паметници, които освен всичко останало имат и чисто образователна мисия. Тук могат да се видят и вековни дървета-свидетели на славни времена.
Пример за успешно паркостроителство е градинката, в която е разположен гробът на Петър Дънов в София. Това място е наистина едно райско кътче в сърцето на българската столица. Защо и другите ни градини и паркове да не могат да бъдат такива? Паркът около мемориалния комплекс “Камбаните” отдавна е изоставен. Това, че е наета частна фирма, която да го охранява, не изчерпва острата необходимост от неговата цялостна реставрация. Въпреки идеологическата натовареност на това място, то така или иначе е изградено, паркът също е уникален с “юбилейни” насаждения и разнообразие на растителните видове. В същото време обаче парковото осветление не е подържано, а на много места все още висят полуръждясали табели с меко казано безумни надписи от недалечното минало.
Опитите на дръзновени “строители” на съвременна България” за буквално бетониране на част от уникалния парк, който се намира на територията на Софийската духовна семинария, за щастие бяха осуетени. Цената за това обаче костваше постът на нейния ректор-Велички епископ Сионий.
Осветлението е проблем за много от парковете и градините ни. Инициативата за осветяването с ефектни светлини на исторически сгради в столицата и останалите големи градове е повече от похвална. Нашите паркове и градини обаче също се нуждаят от стандартно алейно и ефектно осветление и защото ще станат по-красиви, и защото ще станат по-безопасни. Те се нуждаят разбира се и от охрана. Преди години конна полиция по двойки охраняваше днешната Борисова градина. Какво се случи от тогава, конете ли се умориха, или полицията се дистанцира, но тази атракция и в същото време ефективна охрана вече е минало. Може би някои все още помнят, че преди много години, Градската градина в София се е заключвала нощно време. Достъпът до нея, извън разрешеното време, е водел до глоби. Романтичната целувка в парка също е обект на глоба, а помним един известен български филм, в който Апостол Карамитев нямаше точно пари за глобата, даде по-голяма сума и целуна своята любима още веднъж-за остатъка. Тази романтика има и друга страна, която се нарича сигурност. Охраната на парковете не просто трябва да се осигури, тя трябва да се организира по подходящ начин, така, че да не се натрапва и в същото време да не видоизменя основното си предназначение.
Ако ценим археологическите и историческите си паметници, архитектурните си такива, не по-малко трябва да ценим и другото си богатство, което природата даром ни е предоставила и което сме длъжни да съхраним! Възстановеното езеро “Ариана” не може да ни отсрами за всички останали забравени, изоставени и “умъртвени” паркове и градини в страната!
Венцислав Жеков
Няма коментари:
Публикуване на коментар