ИВО ДИМЧЕВ ЗА ИЗКУСТВОТО В СКАНДАЛА И СКАНДАЛЪТ В ИЗКУСТВОТО

-  

Снимка: capital.bg

       Иска ми се да се обърна към Вас с „Иво“, но протоколът налага „г-н Димчев“, искам първо да Ви попитам, кой сте Вие, обявен сте за един от най-добрите пърформъри в света, с наградата The Magnolia Award от 2014 г., физически артист, хореограф, певец,  писател…?

-         Понякога си мисля, че нямам нищо общо с подобни измервания, статистики и сравнения. Очевидно на някой му върши определена работа думата „НАЙ“. На мен не ми върши абсолютно никаква, а аз съм практичен човек. Наградата „Магнолия“ беше конкретно за спектакъла „П-проджект“, който представих в Полша и хората доста се впечатлиха мисля, защото предполагам никога не бяха виждали такъв формат на спектакъл, а и аз съм доста забавен вътре, така че решили да ми дадат награда, дали ми! Всяко признание за добре свършена работа винаги е добре дошло, особено когато става въпрос за доста експериментални и рискови форми на театър.

-         В едно интервю казвате, че мечтата Ви е да се озовете в затвора, какво ще правите там, защо искате да сте там, това рецидив от проблем в детството ли е или има и друг пласт?

-         Предполагам затвора ще е място където мога да се концентрирам над важните за мен неща, ще чета, ще пиша книги, ще рисувам, ще правя скулптури, ще композирам музика, ще правя много секс! Всеки с приоритетите си.

-  

       Популярен сте повече извън България, каква е популярността Ви в САЩ и къде могат да Ви гледат там?

-         В САЩ съм познат най-вече на алтернативната сцена в Ню Йорк. Музикалната сцена все още не ме познава. Спектаклите и концертите ми в „Abrons art center“ в Манхатън от години наред са препълнени когато идвам, но например в музикалният клуб „Le Poison Rouge“ на концерта ми имаше няколко човека. Това показва, че има различни аудитории. Но съм сигурен, че скоро и музикалната сцена ще ме опознае и приеме. Аз толкова лесно не се отказвам.

-  

Снимка: Novini.bg

       Доколкото разбрах, сега живеете в България, отново, това за постоянно ли е и къде можем да Ви гледаме и слушаме?

-         Не живея в България вече, от няколко месеца живея във Виена. Във Виена ми е доста по-спокойно и мога да се фокусирам по-добре над работата си. В София много се разсейвам с приятели, дребни удоволствия и всякакви битовизми.

-         За Вас твърдят, че сте актьор в театъра на експериментите, така ли е и до къде стига смелостта Ви при експериментирането Ви?

-         Като съвременен артист аз винаги съм смятал, че съм длъжен да експериментирам, защото се чувствам отговорен за развитието на изкуството, а без експерименти това това развитие няма как да се случи. Има моменти, когато не се изживявам като съвременен артист и това са моментите когато пиша или изпълнявам песните си. Песенното ми творчество не е съвременно изкуство, там експерименти не си позволявам. Там е важно да достигна до сърцето на слушателя и това става с много, много любов и грижа за собствената си и за душата на другия, а това са вечни неща и няма нужда от експерименти и каквато и да е претенция за съвременност. Това са два отделни свята. Те понякога слава Богу намират допирни точки.

-         В свое интервю споделяте, че сте хомосексуален, това повече Ви помага, или повече Ви пречи в изкуството Ви?

-         Познавам хомосексуални артисти, които се провалят като артисти, именно поради това, че не признават двойната си природа и различната си сексуалност. Аз винаги съм бил в много близки отношения със женската част от себе си и съм бил винаги безкрайно откровен с близките си и публиката си относно сексуалните си предпочитания. За да си добър артист и за да накараш хората да ти вярват и да те следват, трябва да си откровен. Публиката е много чувствителна и бързо надушва лицемерни артисти, които робуват на страха и двойните стандарти и доста бързо загубва интерес и доверие към тях. 

-    

Снимка: ArtSofia

     Къде са границите във Вашите лични табу-та и имате ли такива?

-         Границите са относителни и постоянно менящи се. Табутата и страховете,...не вярвам човек да може напълно да ги премахне, но може да се научи да борави с тях и да ги познава добре. Тогава те се превръщат в инструменти на артиста, а не негови врагове и окови.

-         В България все още не сте особено популярен, имате ли публика тук и какъв е профилът й, по какво се различава от публиката по света?

-         В България съм добре познат в арт-средите. От както започнах да пиша песни и да ги пея достигнах и до една доста по-широка аудитория и това ме радва, защото музиката ми е красива и когато повече хора ми засвидетелстват, че песните ми им топлят душите, за мен работата ми и усилията ми добиват много по-голям смисъл и по- лесно преживявам компромисът и предателството към съвременният артист в себе си.

-         С какво можете да се похвалите и за какво мечтаете?

-         Мечтая за голяма ретроспективна изложба в някой световен музей за съвременно изкуство, където да събера цялото си творчество, картини, фотографии, скулптури, спектакли, инсталации, музика. В професионално отношение мечтая само за това. Сигурен съм, че един ден ще се случи. А да , мечтая Адел или Рианна да изпеят моя песен. Ако изпълнители от това ниво решат да имат моя песен, това от една страна ще е голямо признание за композиторските ми качества, от друга – ще ми плати разноските по голямата изложба , за която стана въпрос по-горе...!

интервю на ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в-к „България“ в София