КЪДЕ ПОЧИВАТ ГЕРОИТЕ НА БЪЛГАРИЯ ДНЕС?

На централните софийски гробища са погребани емблематични пълководци

Признаваме си още в началото, че когато решихме да пишем за гробовете на централните софийски гробища на известните ни пълководци – емблемагтичните ни генерали, си мислехме, че това ще е една публикация за това, как никой не се грижи зае изоставените и обругани паметни места, как те са забравени и потънали в тинята на историята ни, затрупани с есенните листа на липсата на национална памет. Уви, не се получи така и слава Богу!

Един следобеден оглед на местата за вечен покой на едни от най-изявените военни пълководци, в навечерието на мъжката задушница показа, че всъщност националната ни памет не само е жива, но и показва, че героите не са забравени, че гробовете им са напълно съхранени, подържани и са място за поклонение, което не е обругано. Е, има разбира се и малки изключения, но те са повече за контраст, околкото да са сами за себе си показателни.

Съвършено случайно попадаме на паметника на загиналите в Сръбско-българската война. Той е изправен, очевидно не се нуждае от подръжка, но проблемът е, че точно пред него е израстнало дърво, което почти го закрива напълно. Толкова ли няма да се намери някой, дори и от подръжката на централния гробищен парк, който поне да отреже това дърво, което е точно прпед лицето на паметника?

Иначе, това което на пръв поглед прави силно впечатление е, че паметниците и гробните пространства на генералите от далечното ни минало са сякаш по-подържани от тези на по-съвременните ни военни.

Може би все пак някой, който и да е той, се грижи за паметта ни като нация, подържайки поне на емблематичните ни пълководци паметните места. Разбира се, в крайна сметка всичко опира и до семейни традиции. Все пак семейството понякога е това, което трябва на първо място да подържа тези паметници, не само заради известността на своя сродник,  колкото и за това, че това е и член на тяхната родова общност.

Разбира се, държавата също трябва да има отговорност, особено към заслужилите имена на големи и прославили се генерали, а и офицери, че и войници, защо не, защото такива имена трябва да се помнят. Паметта обаче започва от топоса, от мястото, където е вечният покой на героите. Ако то е изоставено, поругано, неподържано, няма как да искаме и да очакваме паметта ни да се опреснява сама, трябва и ние да положим усилия, като преди това извършим чисто физическата работа – да разчистим забравата от тези гробове, когато такава има.  

А всъщност не се изисква и кой знае колко от нас, достатъчно е да се интересуваме, да четем и да търсим информация, което днес, в условията на интернет, не е никак сложно и трудно.

„Обезглавеният“ полковник

Гробът на полковник Димитър Сиромахов е един от малкото, които са обругани. Той е подържан, очевидно се грижат за вида му, защото буквите на паметника са напълно възстановени и те гласят: „Полковник Димитър А. Сиромахов от инженерните войски. Роден на 21 октомври 1867 г. в гр. Кюстендил, загинал за отечеството си при с. Заваля /Румъния/, въ всесветската война, на 1 декември 1916 г. Телото пренесено и погребано тук през март 1917 г.“.

До тук добре, само дето на паметника е поставен бюст на героичния полковник, който обаче е буквално обезглавен. Главата, която е метална и вяроятно има някаква стойност като вторична суровина, е откъртена от някой, за когото историята и паметта нямат особено значение.

Ето това е пример, как се погазва историята и как честта и достойнството на един български офицер са обругани.

Първият български генерал е погребван два пъти

Първият български генерал Сава Муткуров е бил погребван цели два пъти. Първият път е в двора на храм.

Църквата „Свети Спас“ или „Възнесение Господне“ е православен български средновековен храм, чиито останки днес са в центъра на София, до пл. „Св. Неделя“ в сутерена на „Булбанк“. През Възраждането и след Освобождението е разширен и заедно със Света Неделя са били най-големите църкви в града. Именно тук в двора са били погребани първият български генерал Сава Муткуров, Авксентий Пелагонийски, родителите на Иван Денкоглу и други.

В оцелялата след бомбардировките старинна половина на храма продължават да се извършва богослужения до началото на строежа на бившата Външнотърговска банка, в началото на 1980-те год., когато е унищожена и оцелялата част.

Bграденият средновековен храм е съхранен в сутерена на банката. Проектантът арх. Роменски му осигурява експониране и самостоятелен вход откъм улицата (днес бул. „Тодор Александров“), но днес достъпът до храма – паметник на културата и историята, е затворен.

Сава Муткуров е български и руски офицер – генерал-майор от пехотата, политик – регент на Княжество България (1886-1887 г.) и военен министър (1887-1891 г.) в правителството на Стефан Стамболов. Той е първият български офицер, получил орден „За храброст“ I ст., и първият български офицер с генералско звание.

След като църквата „Свети Спас“ или „Възнесение Господне“ е разрушена, гробът на Сава Муткуров се пренася в централните софийски гробища, където е и до днес. Първоначално той е изоставен. Дори има снимки, как целият е обрасъл в треви и храсталаци, но днес гробът е открит и почистен, макар и паметникът да е леко наклонен на една страна, все пак, той е видим, личи си, че е подържан и е истинско място за поклонение пред героя. 

За вестник "Българска армия"