КЪДЕ ПОЧИВАТ ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ ОТ ИСТОРИЯТА НА РОДИНАТА НИ?

Топъл есенен ден...разхождаме се при това съвършено самоцелно, из Централните софийски гробища...търсим гробовете на известни българи и българки...! Искаме да проследим съдбата на тези популярни лица и след прехода им към вечността, когато те вече не са сред живите, когато е останал само споменът за тях, автентичен, суров, такъв, какъвто е в действителност, истински, пълноценен, без грим и костюми, без фалш и гримаси – напълно реален.

Вървим по алеите, но влизаме и сред парцелите, не търсим нещо конкретно, търсим просто известни хора и съвършено случайно попадаме на изрязан сив мрамор, на който е написано името на незабравимия Георги Парцалев. Починал малко преди демократичните промени у нас, всъщност – дни преди това, той остава да свети в съзнанието на повечето българи, които го помнят с усмивка, защото самото му присъствие внасяше настроение.

Трудно можем да си обясним, как така тук, отдолу, под този черен камък лежи Той...самият Парцалев.., но уви, тук е..! Гробът му изглежда подържан, поне не е буренясал, може би защото има „шанса“ да е на самата главна алея, а не някъде навътре, където може би щеше да е забравен отдавна...! Кой знае...!?

И до днес мястото, на което Парцалев живее до смъртта си остава без какъвто и да е паметен знак за него. Държавата и гилдията нехаят, да съберат поне едни 500 лв., с които да се направи и монтира една паметна плоча, че тук, именно на това място големият ни артист живя до смъртта си! Камината в апартамента, който Парцалев обитаваше под наем чак до смъртта си, стои, хората, които днес са наели апартамента му, дори са поставили негова снимка на камината, която тай собственоръчно изгражда. На входа обаче никъде не пише, че имено тук е живял Парцалев, иначе сметките му за ток и вода идват на негово име...!

Паметните знаци на местата за вечен покой на великите българи са малки, скромни. Те са сякаш някак си аристократично скромни, какъвто е и гробът на великия Алеко Контстантинов. Един стилен гранитен стълб и отгоре му кръст – това е гробът на този титан на словото и аристократ по дух. Легенди се носят за ревютата, които организирал, легенди се носят и за неговигте литературни изяви, които са емблематични за българина и народопсихологията ни и днес. Някой е поставил малък венец от цветя на гроба на Алеко, който днес замечтано гледа към Витоша като ефектен паметник на централен столичен пешеходен булевард, а в краката му са неизменните куфари, с които пътува този пътешественик във времето, актуален точно толкова и днес, колкото и преди години, когато е жив и най-популярен.

Съвсем наблизо, като че ли до него е и гробът на Пенчо Славейков, този рицар на стиха. „...“Шведската академия се намира пред щастливи и съвсем необикновени обстоятелства да може да представи пред Европа един безспорно голям поет, при който може да се констатира наличието на поетически шедьовър – “Кървава песен”. Това е част от текста на Алфред Йенсен, номиниращ Пенчо Славейков за европейското литературно отличие. Датата е 30 януари 1912 г. и Нобеловата награда още не се е наложила като световна.“

Пренесен тук след смъртта си, чак през 1921 г, Пенчо Славейков си остава онзи недоразбран и недооценен литуратурен гений. Днес, паметникът, който увенчава мястото му на вечен покой е една гранитна колона и снимка на поета, с годините на раждането му, и смъртта му. Така почиват във вечността великите българи – колона, гроб, покрит с гранитни плочи и листата на нашата есен леко завиват мястото, сякаш за да прикрият срама на поколенията от забравата на този великан на мерената реч и истински аристократ по дух и чест.

Но такъв е и гробът на други двама влюбени литературни гении – Дора Габе и Боян Пенев. „...Бракоразводното дело на Боян Пенев с Дора Габе е насрочено за 15 юли 1927 г., но само месец преди това Боян Пенев съвсем неочаквано умира. Постъпва в клиниката на д-р Иван Карамихайлов (сега в тази сграда е Съюзът на архитектите), където сполучливо го оперират от апендисит. Всички очакват да бъде изписан, но положението му се влошава и той издъхва едва 46-годишен. Той завинаги остава най-голямата любов на Е. Багряна.“.

Днес Дора Габе и Боян Пенев отново са заедно, неразделни и в живота, и в смъртта си. Гробът им представлява една гранитна плоча – голяма и обрасла с бръшлян, на която са изписани имената на двамата. Есенните ветрове замитат листата от околните дървета и храсти и образуват малки вихрушки над мястото на вечен покой на двамата велики литуратурни светила на България.

Есента е красива дори и тук – на гробищата, есента е спокойна, паметта е жива, българите все още помним и подържаме жива историята си, в която тези хора са живи и днес!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в-к „България“ в София

Снимки: Добромир ГЕОРГИЕВ