Пропагандата
винаги е била нещото, което е съпътствало властта и властимащите в пътя им
нагоре към върха на тяхната слава и безчестието им. Именно това е начинът, един
човек да се издигне бързо, стремглаво да постигне всичко, което е искал и след
това да се сгромоляса право надолу. Пропагандата е и онова нещо, което създава
усещането за някаква измамна сигурност, съмнителна прозрачност и още по-категорична
задкулисност.
Когато
говорим за пропаганда, първото нещо, което изниква в съзнаниетио ни е Гьобелс.
Паул
Йозеф Гьобелс е министър на пропагандата и просвещението на нацистка Германия
(от 1933 г.). През 1944 г. отговаря за тоталната военна мобилизация. В своето
политическо завещание Хитлер назначава Гьобелс за свой приемник на поста
канцлер, но още на другия ден след самоубийството на фюрера (30 април 1945 г.)
и след влизането на съветските войски в Берлин на 1 май 1945 г., Гьобелс и жена
му Магда се самоубиват, след като отравят и своите шест малолетни деца.
Това
е и неговото верую, онова, в което Гьобелсд вярва през цялата си шеметна
политическа кариера – краен до смърт, или ще е неговото, или няма да е нищо
друго...! Пропагандата на Гьобелс е лъжлива, „фейк“- пропаганда, той манипулира
обществото, за да постигне целите си на всняка цена, така, както правят всички
диктатори и техните производни във всички тоталитарни държавни формирования и
от социалистическо-комунистически, и от фашистко-националистически тип.
Това
показват и плакатитие, когато сравняваме пропагандаторските материали на СССР и
на фашистка Германия – те почти се припокриват. Не е случаен и фактът, как
първият демократично избран български президент д-р Желев описа тази взаимна връзка
като вързка на „тоталитарни близнаци“. Знамената, вдигнатата ръка за поздрав,
независимо, дали е по фашисткия модел, или е просто поздрав, какъвто впрочем е
и вторият.
Те
си приличат във „фейк“-пропагандата, „фейк“-„новитите“, „фейк“-политиката.
Всичко е насочено към умишлено пропагандиране на нещо, в което вярват
определени хора от някаква група, които налагат своята вяра като единствена и възможна.
В повечето случаи тя е напълно невъзможна и още по-малко пък – единствена...!
Хер
Хитлер е вдигнал дете във въздуха, усмихва се, изглежда като загрижен баща.
Товарищ Сталин е отрупан с рози и пионерчета – млади комунисти, го поздравяват,
а той също е усмихнат като отец...! Това е внушението – бащицата – бащата на
нацията, единственият ни възможен избор за родител, политически и дори и
физически...! Внушението е повече от религиозно, защото не търпи дори и частица
съмнение, а наличието на такова, автоматично означава репресия по някакъв
показател, било то физически, или социален.
Децата
са особено важен фактор в пропагандата, защото те са най-чистите същества и
именно те създават усещането за автентичност на плаката, децата с тяхната
непринуденост се протягат към добрия чичко и той им отвръща със същото – с доброта
и сърдечност, което внушава „фейк“-възприятието за откритост и пълна отдаденост
на личността на тоталитарния диктатор, за който се отнася въпросния плакат!
Следват
трудещите се, които на Изток бяха пролетариат, на Запад пък – арбайтен. Но и в
двата случая те са основата, те са фундамента на системата и именно те се
поставят на пропагандаторските агит.-материали със знамена. Те са напети,
горди, извисени, каквито впрочем никоига не са били, едните – носителите на
идеала на арийската чистота, другите – автори и изпълнителни на така наречения
демократичен централизъм. Само че нито арийската чистота е някаква беззаветна
истина, още по-малко пък демократическия централизъм е нещо добро...! Всъщност при
първата имаме съмнения за еврейска кръв дори в самия фюрер, а при второто –
някой спуска отгоре заповед, която се представя като инициатива на народа и тя
се централизира за изпълнение от всички, което не е демократично, но е напълно
централизирано – по диктаторски!
От
следващите плакати пък непременно някой трябва да ни контролира, да ни посочи с
пръст, да ни стресне, за да ни освести и да влезем отново в релсите, ако въобще
сме си позволили, да излизаме от тях. Целта е ясна – да се упражни индиректен
контрол над масата от населението, което трябва да изпълнява безпрекословно заповедите
по линия на демократичния централизъм и да не се замисля за друго, освен за
правото да изпълнява заповеди!
Погледите
винаги са смръщени, сърдитостта е непременна алюзия за строгост, която
предполага грешност. Именно тук тематиката се доближава съществено до
религиозното възприятие на действителността и я преформатира в нещо пъ-възвишено
дори и от религията – вяра в материята, вяра в една личност от плът и кръв,
която се идеализира до божественост и се превъплъщава в още по-материалистична архитектурно-монументална
мегаломания.
ВЕАНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к „България“
в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар