Преди години, в здрача на
комунистическия строй, в България се провеждаше фестивал на политическата песен,
който се наричаше „Ален мак“. Отвъд чисто художествените намерения и безспорни културни
постижения, трябва да отбележим, че зад това начинание се криеше поредната
партийно-политическа пропаганда, с която се целеше открита и непримирима борба
с така наречения „американски империализъм“...!!! Младите певци и най-вече
музикантите търсеха и все по-често намираха нови акорди и ново цялостно звучене
на песните и музикалните изпълнения.
Целта е българската музика да звучи
по-модерно, по-интересно, по-западно, за да бъде и по-слушана. Младите хора не
могат и открито отказват да стоят на нивото на наивно благозвучната стара градска
песен, елементаризираната романтика на шлагера и поизтърканата още в онези
години естрада. Те търсят новото, а новото е в рок-музиката, която е
новаторска, бунтарска, в която има протест, има хъс, има живот, има воля за
прогрес и промяна. Точно това обаче не иска партията и за да канализира, а по
този начин и да озапти, но най-вече – да контролира процесите, тя създава
фестивала на политическата песен, който е наречен именно „Ален мак“.
Непременно трябва да има нещо „червено“,
за да се подчертае партийната оцветеност на песните, или поне шапката да е
политическа, така, както е здаявен и самият фестивал – на политическата песен!
Фестивалът „Ален мак“ е създаден,
всъщност, за да канализира енергията и протеста на музикантите от онази епоха в
правилната посока - против американския империализъм, така, както искат от
партийното и държавното ръководство, които тогава са се сраснали в едно тоталитарно
цяло. Това са годините, когато Америка все още се приемаше за заплаха за реда и
сигурността основно в така наречения социалистически лагер. Тя беше определяна
като гнездо на оси и всичко и всеки, което и който копираше действия, култура,
поведения, а не дай Боже – политика от Америка, беше повече от подсъдно и подлежащо
най-малкото на проверка, това беше „обществено укоримо деяние“. Партията пазеше
територията си – идеологическата подготовка на хората, която се пропукваше в
зоната на рок-музиката, която изразяваше бунт и протест срещу несправедливостта
и подтисничеството във всички техни измерения и разновидности.
Първият
фестивал „Ален мак“ започва на 15 октомври 1975 г., а последният е през
октомври 1989 г. Тук са пели "Щурците", Георги Минчев, Булат
Окуджава, американецът Дийн Рид /!!!/ и много други. С участието на един
американец на този политически фестивал, властите се опитват да покажат, как са
отворени, как организацията не е само комунистическа, а напротив, ето – дори и
американец участва в този фестивал, друг
е въпросът, че този американец всъщност е отявлен комунист по убеждения...!
През
50-те години рок-енд-рол треската е обхванала САЩ. Дийн
Рид е един от многобройните
млади мъже с приятен външен вид, решили да опитат късмета си с музиката.
Неочаквано неговата песен „Our summer romance“ се превръща в голям хит.
Дийн
Рийд изпълнява много рок-енд-рол песни, особено в началото на кариерата си. С
тях той взривява залите в Източна Европа по време на концерти. Пее и доста
песни на протеста като „Venceremos“. През 1976 той идва в България и чува за
песента („Имала майка едно ми чедо“) научава я за няколко дни и на своя концерт
пред наша публика я изпява.
Именно по време на престоя си в
Латинска Америка Рийд се увлича по комунизма, вярвайки че той е средството,
чрез което изстрадалите южни страни ще се преборят с бедността и тиранията.
Първото му турне в СССР му носи
голяма популярност и през 1973 г. той заживява в Източна Германия. Популярността
му е голяма и зад желязната завеса той е известен като „Червеният Елвис“. Към
средата на 80-те години Рийд губи популярност и дори обмисля връщане в Америка,
но на 13 юни 1986 г. внезапно умира при
съмнителни обстоятелства. Има съмнения, че е убит от тайната политическа полиция
заради намерението си да се завърне в Америка.
През 1985 г. гост на Международния
фестивал на политическата песен "Ален мак" в Благоевград е държавният
глава на България и лидер на комунистическата партия - Тодор Живков. Цялата
организация по мероприятието се следи зорко от централния комитет на
младежката комунистическата организация - ДКМС.
Организаторите наистина треперят,
на брадясалите певци е наредено да се обръснат. Именно брадите години по-късно,
след политическите промени, ще се окажат „трън в очите“ на комунистите,
защото за тях брадата на представителите на младата тогава българска
политическа опозиция е символ на протест.
Преди
да излезе на сцената, се прослушва всеки един изпълнител. "Искахме да
изпеем обикновена песен по стихове на испански поет от XVII век. В нея се
разказваше как един крал окуцял, с него започнала да куца свитата му, а накрая
и целият народ. Но ни забраниха", спомня си Люси Величкова. Така едно
добро намерение за уж повече художествена свобода отново, като по традиция, се
изражда в антиамериканска истерия и крайно политическо противопоставяне!
ВЕНЦИСКЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к „България“ в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар