Ако мислите за един ден напред -
вземете си храна! Ако мислите за една година напред - посадете дърво! Ако
мислите за сто години напред - образовайте децата си! Това гласи китайска
поговорка и всъщност, като се замислим, става ясно, че поговорката не е просто
едно клише, а е самата истина за поколения българи и не само.
Кое е било най-важното за нашенците
по време на Възраждането, а и преди това, за да дойде то, за да има на какво да
стъпи…!? Това е образованието. Хората са събирали пари, давали са и последните
си пари, за да могат децата им да се образоват навън, да станат даскали,
свещеници, за да успеят в живота.
Днес, повишената покупателна способност на
някои българи, предвид нормалното социално неравенство в условията на свободна пазарна
икономика, също търсят и повечето и намират начини да образоват децата си навън
и защото е по-престижно, поне така се разсъждава, и защото е сякаш някак си
по-сигурно, че след това те ще останат да работят там, за повече пари, в една
далеч по-нормална среда и като икономика, а и като социални условия. Това е и
разликата с времената на Възраждането и днес. Ако тогава хората са пращали
децата си да се изучат в Европата, то днес целта е пак същата, но е допълнена с
надеждата те да останат там.
От една страна е нормално
родителите да искат детето им да се завърне, да си е тук, до тях, но от друга
сработва инстинкта за самосъхранение и те са наясно, че детето им ще живее
много по-добре в Западна Европа, вместо в България, където все правим реформи и
все нещо им куца, все нещо не е на ред.
Така образованието отново се оказва
приоритет в обществото ни, било то патриархалното възрожденско семейство, или
днешното модерно българско семейство, само че с известни нюанси.
И отново се връщаме на китайската
поговорка, защото образованието за нашенеца и преди, а и сега винаги е било
инвестиция, а не моментно решение не – самоцелен опит за социално отграничаване
от останалите.
За teacher.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар