 |
| Снимка: Български новини |
Хайки от социални служители,
психолози и общинари тръгват през март по училища и детски градини, за да броят
децата на гурбетчиите, това стана ясно в последните дни.
Истината е, че все повече деца са
отглеждани от бабите и дядовците си, защото родителите им се налага да пътуват
извън страната, за да работят, за да могат да осигурят по-добър живот тук, в
България на своите семейства. Проблемът е, че това понякога, все по-често обаче,
става факт и за двамата родители и тогава децата остават на практика без
родителски контрол. Това пък води след себе си до ред проблеми.
Известно е, че бабите и дядовците
са склонни повече да глезят внуците си, защото се умиляват от факта, че техните
деца са станали родители като самите тях. От тук обаче следват съществени
промени във възпитанието на тези деца, които промени дават своите рецидиви и в
образованието на същите тези деца. Когато те са възпитавани „по-свободно“, те придобиват
определени навици, които оказват влияние върху образованието им, защото такива
деца понякога са по-трудно схватливи, те са свикнали да получават информацията
за каквото и да било в един „по-сдъвкан“, по-готов вид и когато я получат във
вид, който ги провокира сами да достигнат до даден извод, след активен процес
на анализ и оценка, тоест – мислене, те имат известни проблеми!
Ето как социалните проблеми,
честото и хронично отсъствие на родителите, може да се отрази, при това съвсем закономерно,
на образованието на децата.
Не са редки и случаите, когато деца
стават „родители“ на по-малките си братя и сестри, пак заради отсъствието на „натуралните“
родители. Тук проблемът с отглеждането на деца от баби и дядовци се редуцира значително,
но не отпада необходимостта от това истинските родители да поемат функциите си
на такива, защото когато децата станат „родители“ по принуда, тогава те спират
да бъдат деца, което пък ощетява самите „деца-родители“!
Именно поради това, вместо от Държавната
агенция за закрила на детето да правят ефектни акции – тип медийни фойерверки, по-добре
да се замислят поне, защото друго не могат да направят реално, защо тези
родители са принудени да работят извън България и кога това ще може да се
промени така, щото те да работят в родината си и да могат успешно да осигуряват
добър живот на децата и семействата си, без да се налага да „жертват“ бъдещето
на наследниците си! Останалото са студени статистики за „топли“ проблеми – с една
дума – обикновено социално счетоводство!
За teacher.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар