Вземаме повод от едно писмо, което получихме неотдавна. Написа го човек, чието име спестяваме, защото не ни е упълномощавал да го цитираме, но писмото му е дълбоко, искрено и от него личи болка, а и от самото него боли...! Става дума за реакцията на обществото ни спрямо монаха, за когото вече се разбра, че е разстриган, тоест, че според Синода ни, той вече не е монах.
„Никой вече не иска да зачита това, че човек се бори с греховете си. Аз не оправдавам духовника,…но зная какво му е!
Хомосексуалните хора са раними по природа. Бившият монах е изигран. Това е поставило печат не само върху неговото обществено положение, но и върху личната му съвест!
Има хора с хомосексуална ориентация в църквата. Аз съм един от тях. Знам, че до края на живота си няма да спя с мъже и не трябва, за да спася душата си, но е трудно! Много е трудно! Да се бориш до края на живота си….! Не всички успяват! И този монах е пример…!“.
Този човек пише, че е в Църквата, но как, не става ясно, монах ли е, свещеник, ли е, мирянин ли е, не е ясно, но все пак, поставя един важен въпрос, въпросът за прошката и за мярката. Именно заради това вземаме повод за настоящото писание точно от това писмо, защото е случайно, от напълно непознат е, но е и искрено, мислено е, изживяно е, преболедувано е дори и най-важното – не е анонимно…!
Нека първо да кажем нещо за прошката!
Тези дни почетох коментар, пак по същия повод, за разстригания монах, че когато синът обиди баща си, той не го гони от къщи, а се опитва да го приеме, такъв, какъвто е, за да може да има време и шанс да се промени, той да му даде този шанс…! Е, Църквата ни в лицето на Синода разстрига монаха, тоест – изгони го от „дома“ му и как сега се очаква той да се поправи, как,…като го изгониха от „къщи“ ли…!?
Другото мнение беше, че Църквата ни най-сетне взе реални мерки и реагира като взе крайно решение, но все пак – решение!
Добре, нека е и така, но питаме, след като се видяха записи на порно-клип с епископ, заради което той се раздели с поста си на игумен, защо не го наказаха и него…!? Значи за монаха може, за епископа – не…!?!?!? Свалиха епископа от игуменство, и …толкова, а монахът – аут от Църквата! Е що за двоен стандарт е това – за едни - майка, за други – мащеха! Стандарт ли е и това, или е активна мимикрия на лустросан морал от твърде ниска проба – публична демонстрация за демагогия!?
Толкова за прошката, каквато всъщност няма!!! Сега да кажем няколко думи за мярката.
Да накажеш някого е едно, наказанието има възпитателен ефект, наказваш, за да си вземе бележка наказаният и повече да не прави така, за да се поправи…! В случая монахът е изваден от Църквата, наказан е, на практика е „убит“ като монах…! Е, какво наказание е това, та това си е истинско „убийство“! Как „убитият“ ще осъзнае, че е сгрешил, та той вече е „умрял“..!?
Тук е важна именно целта на наказанието, защо се наказва – за да се потърси правилното през катарзиса на осъзнаването!? А какво се очаква да осъзнае монахът, след като той и да осъзнае въобще нещо, вече няма как и да се поправи дори, понеже е разстриган като монах…!?
„Бащата не гони сина си с камъни“, така написа някой в коментар някъде из форумите...!
Ето и част от останалите коментари на читатели:
„Филарет "изпра пешкира", а другите…? Висшестоящите….?“, „Филарет беше "петното" в църквата, и край ... вече всичко е идеално.Край!Изчистихме се!Нема вече поквара, нема срам, няма проблеми ...“, „Срамно и бесрамно наказание!Отивам в друга поместна църква“, „Филарет горкия цялото наказание отгоре му и обра парсата а другите които ходят гримирани на служби и си уреждат срещи с момичета и ги викат при себе си, в самата обител в която живеят, да си праят юргийте .. Е браво постигнахте своето, но помнете, има и други които трябва да съдите…!“, „Те не барат големите риби в морето, ползват малките за плячка, а когато отново огладнеят, си търсят нова малка риба-плячка за ненаситните акули - големите лъвове !....“, „…Нали когато ги изгониха през 2014, нали казаха,че целта на наказанието е не да унищожи падналия, а той да се поправи? И как-като ги държаха без утеха 2,5 години? Нали църквата трябва да е за утеха на вярващите-каза един митрополит …?“, „Сега Филарет може да се оплаче в Комисията за защита от дискриминация, защото него за хомосексуални актове, заснети във видео, го разстригват, а дедо Боре за хетеросексуална порнография, пак заснета (самозаснета - от него) във видео-клипове, в които е главно действащо лице, си го оставиха епископ!... Каква църква е само, БПЦ!??“.
Това са мненията на читатели, както се вижда, почти липсват негативни мнения, защо…, защото хората осъзнават имено това, за което говорихме по-горе, че наказанието не е за да те унищожи, а за да те накара сам да се поправиш и да продължиш по същия път, който си избрал и за който си бил избран…!
Уви, у нас не е така…! У нас грешката за някои е равносилна на смърт, а за други – няма нищо…! Въпрос на ниво, на място в йерархията, на връзки, на контакти, на лоби…или….!?!?!?
За фейсбук-групата "Православни новини"
„Никой вече не иска да зачита това, че човек се бори с греховете си. Аз не оправдавам духовника,…но зная какво му е!
Хомосексуалните хора са раними по природа. Бившият монах е изигран. Това е поставило печат не само върху неговото обществено положение, но и върху личната му съвест!
Има хора с хомосексуална ориентация в църквата. Аз съм един от тях. Знам, че до края на живота си няма да спя с мъже и не трябва, за да спася душата си, но е трудно! Много е трудно! Да се бориш до края на живота си….! Не всички успяват! И този монах е пример…!“.
Този човек пише, че е в Църквата, но как, не става ясно, монах ли е, свещеник, ли е, мирянин ли е, не е ясно, но все пак, поставя един важен въпрос, въпросът за прошката и за мярката. Именно заради това вземаме повод за настоящото писание точно от това писмо, защото е случайно, от напълно непознат е, но е и искрено, мислено е, изживяно е, преболедувано е дори и най-важното – не е анонимно…!
Нека първо да кажем нещо за прошката!
Тези дни почетох коментар, пак по същия повод, за разстригания монах, че когато синът обиди баща си, той не го гони от къщи, а се опитва да го приеме, такъв, какъвто е, за да може да има време и шанс да се промени, той да му даде този шанс…! Е, Църквата ни в лицето на Синода разстрига монаха, тоест – изгони го от „дома“ му и как сега се очаква той да се поправи, как,…като го изгониха от „къщи“ ли…!?
Другото мнение беше, че Църквата ни най-сетне взе реални мерки и реагира като взе крайно решение, но все пак – решение!
Добре, нека е и така, но питаме, след като се видяха записи на порно-клип с епископ, заради което той се раздели с поста си на игумен, защо не го наказаха и него…!? Значи за монаха може, за епископа – не…!?!?!? Свалиха епископа от игуменство, и …толкова, а монахът – аут от Църквата! Е що за двоен стандарт е това – за едни - майка, за други – мащеха! Стандарт ли е и това, или е активна мимикрия на лустросан морал от твърде ниска проба – публична демонстрация за демагогия!?
Толкова за прошката, каквато всъщност няма!!! Сега да кажем няколко думи за мярката.
Да накажеш някого е едно, наказанието има възпитателен ефект, наказваш, за да си вземе бележка наказаният и повече да не прави така, за да се поправи…! В случая монахът е изваден от Църквата, наказан е, на практика е „убит“ като монах…! Е, какво наказание е това, та това си е истинско „убийство“! Как „убитият“ ще осъзнае, че е сгрешил, та той вече е „умрял“..!?
Тук е важна именно целта на наказанието, защо се наказва – за да се потърси правилното през катарзиса на осъзнаването!? А какво се очаква да осъзнае монахът, след като той и да осъзнае въобще нещо, вече няма как и да се поправи дори, понеже е разстриган като монах…!?
„Бащата не гони сина си с камъни“, така написа някой в коментар някъде из форумите...!
Ето и част от останалите коментари на читатели:
„Филарет "изпра пешкира", а другите…? Висшестоящите….?“, „Филарет беше "петното" в църквата, и край ... вече всичко е идеално.Край!Изчистихме се!Нема вече поквара, нема срам, няма проблеми ...“, „Срамно и бесрамно наказание!Отивам в друга поместна църква“, „Филарет горкия цялото наказание отгоре му и обра парсата а другите които ходят гримирани на служби и си уреждат срещи с момичета и ги викат при себе си, в самата обител в която живеят, да си праят юргийте .. Е браво постигнахте своето, но помнете, има и други които трябва да съдите…!“, „Те не барат големите риби в морето, ползват малките за плячка, а когато отново огладнеят, си търсят нова малка риба-плячка за ненаситните акули - големите лъвове !....“, „…Нали когато ги изгониха през 2014, нали казаха,че целта на наказанието е не да унищожи падналия, а той да се поправи? И как-като ги държаха без утеха 2,5 години? Нали църквата трябва да е за утеха на вярващите-каза един митрополит …?“, „Сега Филарет може да се оплаче в Комисията за защита от дискриминация, защото него за хомосексуални актове, заснети във видео, го разстригват, а дедо Боре за хетеросексуална порнография, пак заснета (самозаснета - от него) във видео-клипове, в които е главно действащо лице, си го оставиха епископ!... Каква църква е само, БПЦ!??“.
Това са мненията на читатели, както се вижда, почти липсват негативни мнения, защо…, защото хората осъзнават имено това, за което говорихме по-горе, че наказанието не е за да те унищожи, а за да те накара сам да се поправиш и да продължиш по същия път, който си избрал и за който си бил избран…!
Уви, у нас не е така…! У нас грешката за някои е равносилна на смърт, а за други – няма нищо…! Въпрос на ниво, на място в йерархията, на връзки, на контакти, на лоби…или….!?!?!?
За фейсбук-групата "Православни новини"
Няма коментари:
Публикуване на коментар