Фестивалът в Перник е по-голям по
брой на групи и участници от фестивала в Рио де Жанейро. По този показател
бихме могли да се борим за място в „Гинес”. Това заяви в интервю за БТА преди
време кметът на Перник, Вяра Церовска, която е и председател на организационния
комитет на 26-тия международен фестивал на маскарадните игри, предаде dnes.bg.
Тази година на кукерските игри
взеха участие рекорден брой групи - близо 7 000 души. Само от Пернишко групите
бяха 43, с над 3 630 души. Българските групи са 102, от тях 58 са кукерски, /в
т.ч. бабугери, старци, станчинари, дервиши/ и 44 сурвакарски.
В Перник дефилираха 3 900 маскирани
мъже, 1300 жени и 1263 деца. Те са представители на 33 общини от 17 области.
Обичаите си показаха и
представители на 118 души от осем държави - Хърватия, Албания, Словения,
Македония, Гърция, Сърбия, италианския остров Сардиния, както и Аруба. За първи
път присъства майстор на маски от гр. Чавле - Хърватия.
Стойността на маскарадния фестивал
е приблизително 200 000 - 250 000 лв. Половината от тях се събират от дарения.
Това е новинарската част на
събитието, но то има и една друга, може би дори по-важна част, която е същностната част, онова, което искат
да се покаже чрез този маскараден фестивал.
Според някои, кукерството е обичай
за прогонване на злите духове, според други пък, самите кукери се приобщават
към тези духове. „Мъже се преобличат като жени. И не само като жени, а и като
козли, овни и други безсловесни животни и после танцуват и извършват бесовски
ритуали…” пък пишат в книгата си „Суеверия сред днешните християни”, йеромонах Висарион
Зографски и йеромонах Йоан Филипов.
Оказва се обаче, че обичаят
кукерство не е само български и далеч не е дори и само Балкански. Такива обичаи
има още в Румъния, Молдова, Сърбия, Гърция, Македония и в Италия дори! Кукери
има също и в Полша, Унгария и Словакия.
Обичаят по всяка вероятност идва
още от траките и от честването на езическия бог на веселието Дионисий. Именно
заради това най-старите кукерски маски изобразяват овен, козел и бик – образи,
така характерни за онези празненства.
Традицията повелява кукерските
обичаи да се изпълняват само от мъже-ергени, като всяка кукерска дружина има
водач, който е единствения женен мъж. Понякога той се облича в булчински и
младоженчески костюм, или в животински кожи, с козината отвън и носи маска на
лицето си.
Кукерите имат обичай да обхождат домовете
на хората за здраве и плодородие, като събират различни подаръци, предимно хранителни
продукти, по подобие на коледуването. Накрая се събират на мегдана, площада или
на централна улица и играят танци за гонене на злите духове.
Това в общи линии е традицията на
кукерите.
В Перник обаче, тази година сякаш
се беше събрала цяла България. Задръстванията бяха като в София, а колите имаха
регистрация дори и от другия край на страната – Варна, Русе, Ямбол…! Както се
казва, нерде Ямбол, нерде…Перник..!?
Настроението наситина беше
невероятно, защото организацията беше перфектна. Групите от различни
националности се събираха пред общината и дефилираха по главната улица на
града. След това се представяха пред публиката пред главната сцена, където биваха
аплодирани, а говорител обясняваше на множеството елементите от игрите на
съответната група. По-късно представилите се вече групи се оттегляха пред
сградата на Пернишкия театър, където празникът продължаваше и накрая маршрутът
продължаваше към паркинга за автобусите.
Интересното беше, че освен да
гледа, човек можеше и да участва в този празник, макар и задочно. Майстори на
маски предлагаха на достъпни цени готови костюми, с които всеки желаещ, можеше
да се сдобие.
Кукерството, макар и отричано от
Християнската религия като бесовско, все пак е народна традиция, която има
своите стародавни корени. Това е народен обичай, който няма претенции за
религиозен култ, с което на практика не противоречи на традиционното
вероизповедание в България – Православието.
Опитът на общинските власти в
Перник да превърнат фестивала в медународен не просто успя през годините, а той
наистина процъвтя. Именно заради това кандидатстването за книгата за рекордите „Гинес” е напълно заслужено, защото усърдието на тези
хора да съхранят една народна традиция в областта на културата и историята на
нашинте земи, заслужава да бъде уважена, ако не за друго, то поне за това, че
обичаят носи и чисто патриотичната нагласа на участниците от България в него!
ВЕНЦИСЛАВ
ЖЕКОВ
кореспондент
на вестник „България” в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар