Блогът на Венцислав Жеков: ДЕДЕАГАЧ – БЪЛГАРСКИЯТ ПРИСТАН НА ПРИСТИГАЩИТЕ ОТ САЩ

Пристанищетко на Дедеагач
през 40-те години на миналия век.
Снимка: http://www.lostbulgaria.com/

Дедеагач е едно от гръцките, а всъщност, оказва се и български, че дори и турски пристанища, където някои от нашите сънародници, които са били на гурбет в САЩ, акостират, когато се прибират в „стария край“.

Повечето реклами за пътувания от САЩ към България и Македония обясняват, че има няколко варианта, когато се пътува с кораб. Вариантите са от САЩ до Европа – най-често това са някои френски пристанища и след това към Гърция – пристанищата Пирея, Пиракус, Каламата и Солун. Цените от Ню Йорк до първите три гръцки пристанища е 48 долара, до Солун е 50 долара, а до Дедеагач е 51 долара. Това са цените за трета класа.

Предимно италиански, френски и английски параходи пътуват директно от САЩ до Дедеагач и Солун. Проблемът е, че повечето хора, които пътуват, искат да спрат, колкото се може по-близо до България, за да имат по-малко път по суша, защото пътуването по суша е доста по-трудно, отколкото с парахода. Именно заради това повечето предпочитат да пътуват до Европа с параход, след това от френските пристанища, директно, или след пътуване от единия до другия френски бряг с влак, да се качат отново на параход, който да ги откара най-често до Солун, а още по-често до Дедеагач. Именно това виждаме и в цените на билетите. Разлика от три долара, което в онези години никак не е малко, е доплащането, когато се пътува до Дедеагач, който е само на около 40 километра на юг дори и от съвременната българо-гръцка граница.

Дедеагач, или както е известен днес - Александруполис е сравнително нов град с кратка история. През 1847 година на мястото на града е съществувало кафене и караулен пост против контрабандисти. След 1850 година рибари от околни села се събират тук и образуват малко село, наречено Дедеагач, което в превод от турски означава "старо дърво” или ,,дърво на отшелник”.

На това място действително е имало вековен дъб, под сянката на който е живеел, а в последствие е и погребан турският отшелник на име Деде.

Градът е преименуван за кратко на Неаполис, а после на Александруполис, в чест на тогавашния гръцки крал Александрос I, а не на древния цар на Македония Александър Велики – както понякога се твърди, който непосредствено след развоя на тези събития е посетил града заедно с Елевтериос Венизелос – тогавашния министър председател на Гърция.

В Дедеагач се открива и българско училище. През 1896-1900 г. учител е Кирил Совичанов, а в 1900-1901 година - Иван Липошлиев, Ат. Думчев, Иван Чонтев, Фания Ташкова. През 1902 г. идват още нови учители. Така през учебната 1905-1906 г. работят три български училища — две основни и едно трикласно „Св. св. Кирил и Методий“. През 1909 г. е избран първият български кмет на Дедеагач - Никола Табаков.

С акт на Народното събрание от 14 май 1941, точно 21 години от датата, когато градът е даден на Гърция, той заедно с цялото Беломорие пак е част от България, второ по значение българско пристанище на Бяло море, след Кавала. Българин отново става кмет на Дедеагач. Това е Иван Попянчев.

Визитната картичка на града е фарът - поставен на висока кота, той е втори по големина в света с неговите 27 м. височина и е запазен и днес.

Дори и в по-ново време, когато нашенците пътуват по този маршрут от САЩ към „стария край“, през френските пристанища и до Гърция, те винаги предпочитат именно Александруполис, или Дедеагач.

повечето рекламни агенции за продажба на билети в онези години споменават, че техните кораби не пренасят контрабанда и поради тази причина няма да бъдат забавяни по пристанищата от проверки, както и няма да има „арестуване“ на кораби.

Така те успокояват своите потенциални клиенти-пътници, за да бъдат спокойни за пътуването си, като ги уведомяват и за това, че могат, един вид като екстра, да ползват корабите, които пътуват между френските и гръцките пристанища, чак до Дедеагач!

Това наистина е „българският“ пристан за нашенците, които пътуват от САЩ за дома си по този маршрут. Дори и когато Дедеагач не е в пределите на географската карта на България, дори и тогава нашенците го предпочитат, защото е най-близо до границата с родината. Така най-безопасно, безпроблемно и бързо ще се придвижат до родните си места, а веднъж влезли в България, пътят им, поне така те мислят, ще е по-лесен, защото ще се движат по родна земя, могат да отседнат при българи, макар, че такива живеят и в повечето населени места в Северна Гърция.

В онези години, заради войни, границите се менят често и населението не може постоянно да се мести, за да е все в пределите на България или Гърция. Така хората дори и днес са смесени, в южните български земи има хора и с гръцки произход, а в северните гръцки земи пък е пълно с хора с български корени!

Дедеагач, или Александруполис днес е един прекрасен град, който отново посреща българи, но сега вече той е туристическа дестинация, която отново се ползва, защото е близо до граничния пункт с България и само за някакви си 40 мин. човек може да се окаже от южната ни граница направо на Беломорието, където плажовете са прекрасни, а на тях отново се развява и българското знаме, заедно с гръцкото…!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в-к „България“ в София